През 1859 година подписалият се като "Многострадалньiй Болгарин Йордан Х. Константинов" от Велес, публикува кратко описание на град Дебър и околните села.

"Дебр е с два народа населен т.е. Болгарьi и Арнаутьi. Дебрските Болгари се зават Мiяцьi, защо наречiе нихно совсем разиствува от наречiе на Охридски и К`рчовски Болгарьi."

"Дебрени Болгари са милостови и гостолюбивьi, човеколюбцьi; они само една да имат, ако дойде калугер да проси ке си я дадат."

"Дебрски Болгарьi работат в Цареград, Солун, Серес, Кавал, Драма и т.д. много добиваят, но Дебрски разбойниьi им го зимаят. В Дебр нищо се не ражда, от диви круши и сливьi. [...] Тамошни наши Болгарьi мученицъi, друга смерт не знаят, освен см`рт от разбойницьi и убийцьi."

"В Дебр существуе една велика Обител, названая Буйгор т.е. храм смятаго Предтеча и Крестител Iоанна, Болгарски Хожат: ту има от 15 до 20 калугерьi; безпрестанно служи са Богу безкровная жертва.
Тая Обьiтел е бьiдина от Царя Самоила Болгарскаго, кой е населил град Преспа; а днеска е село заборавено. По отпаденiи Болгарскаго царства, тая Обьiтел опустила се и разорила се до основанiе; после обновена от многотрудньих монахов."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Велес Йордан Хаджиконстантинов (1818 – 1882, Велес) е прочут български възрожденски просветен деец и книжовник. Дълги години работи като учител в българските училища в Скопие, Тетово, Прилеп и Велес. В български и сръбски списания обявява различни материали за българската средновековна история и литература. Сътрудничи на в-к "Цариградски вестник" с множество статии и дописки.

---