Антон Попстоилов разказва за едно свое посещение в с. Клисали, Лъгадинско . Селото е под юрисдикцията на гръцката Патриаршия и в съюз с турските власти подтиска тамошните българи. За да не им навреди, Антон Попстоилов се представя за чужденец, руснак.

" – Господине, отговори той, като втренчено гледаше мене, нашите селяни се много боят от владиката; запретил ни е да приказваме български: иска само на гръцки да говорим, и жените с децата си да научим на гръцки.
– Твоята жена и децата знаят ли да говорят гръцки? запитах го аз.
– Жена ми знае само "кали-мера", "кали-шпера", а децата ми повечко, защото от училището ги пъдят, ако не говорят гръцки.
– Има ли къщи в селото ви, в които само по гръцки да се говори?
– Нито една.
– Знаят ли селските жени гръцки?
– Има некои говорят, но никоя жена не знае добре гръцки, за това повечко си говорят на български.
– Нали сте българи, защо искате да говорите и на гръцки, сега е "хуриет", зададох най-сетне тоя въпрос на водача.
Наивният селянин въздъхна и ми отговори:
– Що да правим, господине, ако се противим, владиката ще ни "афореса" и нашият (гръцки) комитет ще ни накаже. На, и тая сутрин дедо поп ни държа в църквата слово да сме обичали "мегали еклисия" (великата църква) и да отбегваме от "схизматиците" българи.
След тая откровеност аз се открих пред моя водач, че аз не съм русин, а българин. Той побледне. Не можеше да си обясни, как съм се решил да дойда в техното село. Почна да ме уговаря, да съм напуснал селото има, че, ако разберели чорбаджийте, щели да ме предадат на чауша, и той под стража щел да ме закара в Лъгадина. Успокоих го да не бере грижа за това."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Пиринска Македония Антон Попстоилов Ников (1869-1928, София) е виден български историк, фолклорист и етнограф, академик на Българската академия на науките. Дългогодишен учител в Македония и Одринска Тракия - бил е директор на Битолската българска класическа гимназия, Солунската българска девическа гимназия, Одринската българска мъжка гимназия, Серското българско педагогическо училище, Солунската българска мъжка гимназия и Солунската българска търговската гимназия, както и е бил главен училищен инспектор в Цариград към Българската екзархия. По време на Първата световна война между 1915 и 1918 год. е етнограф към Втора българска армия и обикаля освободените градове Охрид, Скопие, Велес, Крива паланка, Серско и Драмско в издирване на исторически и етнографски паметници. Член-учредител е на Македонския научен институт в София.
За повече информация за автора тук

---