Георги Белев от Охрид разказва за престоя си в четата на Юрдан Стоянов в Пирин планина , 1903 година.

"По едно време, без видима причина, Димко спре свирнята, силно с ръка удари по гиздаво нашарената със седеф малка тамбура и изохка издълбоко.
– Е-ехъ, тая проклета тамбура! Насмалко щеше да ми изеде глават във Велес. (Той бе родом от г. Велес).
– Сигурно, некакваа интересна история, нали? запитахме ние.
– Да, да, другари, много интересна история – само слушайте!
Турците у нас са много проклети; надали нейде в Македония има по-проклети и по-бесни от тех. Само да зърнат що годе красиво момче-българче, само да чуят кръщна песен, добра свирня от момче-българче и момчето, както и неговите родители, мир немат от турците-ашикчии.
Поради тая щура моя тамбура и аз немах мира от група турци ашикчии. Един ден, гонейки ме из улиците, стреляха подире ми.
Страшно нещо бе това – да трепериш ден и нощ за чест и живот!
Поради туй един ден тайно напуснах града и благополучно се озовах в майка-България."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид Георги Иванов Белев (1875-1945, София) е ВМОК революционер, член на Младата македонска книжовна дружина, член на Охридското македонско братство, участник в Илинденско-Преображенското въстание и последен директор на Солунската българска гимназия преди закриването и от новите гръцки власти през 1913 година.
За повече информация за автора тук

---