

"От устията на Дунава до Шар планина и до Егея живеят около шест милиона българи. Те говорят и винаги са говорили един и същ език. И едвали има в Европа език, в който да са тъй малко и тъй слаби диалектическите различия, както в българския. На тоя единен български език отговаря и една и съща българска поезия – и по дух, и по стил. Българските поети беха и македонски поети. В читанките, в христоматиите, в граматиките, примерите и образците беха еднакви, едни и същи за училищата в Охрид, Прилеп, Щип, Велес, Скопие, Лерин, Битоля и за училищата в Шумен, Стара-Загора, Пловдив, Бургас, Варна, Търново, Свиленград. Същите автори. Любен Каравелов, Ботев, Петко Славейков, Иван Вазов, пък дори и имената по-новите – и те беха популярни."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в град Щип Александър Михайлов Балабанов (1879-1955, София) е виден литературовед, преводач и критик, един от най-бележитите белетристи и поети в новата българска история. Един от дългогодишните преподаватели в Софийския университет "Свети Климент Охридски" и член на Македонския научен институт. Изпълнител на важни мисии, възлагани му от ВМРО, с цел привличане на вниманието на европейските общности към неразрешения македонски въпрос.
За повече информация за автора тук