"Щипъ е много старъ македонски градъ. Неговото основаване се придава на плѣмето сагудати, но тепърва той се е развилъ въ големъ градъ при римското владичество на Балканитѣ. Гр. Щипъ е лежалъ на стария римски пѫтъ, който е водилъ отъ Дунава презъ София-Градско-Битоля до Адриатическо море.
По врѣмето на покръщаването на българитѣ Щипъ, следъ Охридъ и Преславъ, е билъ трети центъръ на българската просвѣта и култура. Въ единъ старъ български рѫкописъ се казва, че "Царъ Борисъ построилъ на рѣката Брѣгалница и на Овче поле бѣли църкви". По врѣме на борбитѣ за извоюване църковно-училищни правдини Щипъ сѫщо е игралъ видна роля. Фактъ установенъ е, че въ Щипъ славяно-българската писменность никой пѫть отъ второто българско царство до най-нови дни, не е прѣсеквала. Въ щипскитѣ църкви не се знае да е служено нѣкога на гръцки езикъ.
Гр. Щипъ доби голѣма слава слѣдъ отпочване революционнитѣ борби за свобода и независимость на Македония. Той роди именити апостоли и революционери, които до единъ изгинаха въ борба съ заробителитѣ. Напослѣдъкъ, обаче, неговата популярность мина границитѣ на Македония. Гражданитѣ му, въодушевени отъ идеята за македонската независимость и жѫдни за свобода, съ примѣрна устойчивость се борятъ съ палачитѣ отъ Бѣлградъ, Вардаръ и Брѣгалница и мрътъ съ усмивка на устата въ тая неравна борба. Въ Щипъ има много старини и много красиви кѫтчета, часть отъ които ние даваме въ тоя нашъ албумъ.
"Хисарътъ" ,който се вижда на двѣ отъ нашитѣ картини, е граденъ въ римско врѣме. Българскиятъ царь Самуилъ го е прѣвърналъ въ своя крѣпость, отъ която е бранилъ околностьта. Подъ "Хисарътъ на единъ отъ изгледитѣ се вижда старинната църква, наречена "Фития". Тя е градена прѣзъ 1301 год.
Въ другъ изгледъ се вижда суходолината "Отиня" и до нея църквата "Св. Николай", построена върхи основитѣ на стариненъ храмъ прѣзъ 60-тѣ години на миналия вѣкъ. До нея е народното училище "Св. Св. Кирилъ и Методи", въ което сѫ учителствували Д. Павловъ, Г. Милетичъ, И. Ковачевъ, Карановъ, Д. Груевъ, Г. Дѣлчевъ и много други народни будители."

Източник: Оригинален източник на книгата - НБКМ

Автор: Щипското благотворително братство е създадено от емигранти от гр. Щип в София през 1898 г. Негов пръв председател е търговецът Иван К. Цуцев, а учредители са Михаил А. Ковачев, Арсений х. Костенцев, Димко И. Анев, Владимир Ковачев, д-р Гърличков, Димитър х. Георгиев, х. Михаил х. Костенцев, Петър Казанджиев, Ставро Ставров, Александър Рамов, Славчо Ковачев, Антон Ковачев, Константин Живков, Диаманди Николов, Григор Андонов и др. Братството съществува до 1950 г., когато е разтурено от комунистическата власт.

---