Антон Попстоилов за българския просветен деец и публицист от Леринско Константин Стоянов-Вълканов .

"Стоянов извънредно много тъжеше, че неговата родина Македония остана под роство, но той ни за минутка не губеше вера, че Македония рано или късно ще се освободи. Обичаше той Македония, като нейн истински син, служи й до края на живота си с всички сили и средства. Уви, пред смъртта си отиде в родното село Песощница, да види родното пепелище, да съживи детски спомени, но... гръцкото робство наложило своя отпечатък на родното му село, като гръм паднало на благородната му и обична душа за нещастната съдба на родината му... Той се поболява... Тая болест го и смъкна в гроба. Той не можа да каже и на близките си за виденото и наученото в Македония..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Пиринска Македония Антон Попстоилов Ников (1869-1928, София) е виден български историк, фолклорист и етнограф, академик на Българската академия на науките. Дългогодишен учител в Македония и Одринска Тракия - бил е директор на Битолската българска класическа гимназия, Солунската българска девическа гимназия, Одринската българска мъжка гимназия, Серското българско педагогическо училище, Солунската българска мъжка гимназия и Солунската българска търговската гимназия, както и е бил главен училищен инспектор в Цариград към Българската екзархия. По време на Първата световна война между 1915 и 1918 год. е етнограф към Втора българска армия и обикаля освободените градове Охрид, Скопие, Велес, Крива паланка, Серско и Драмско в издирване на исторически и етнографски паметници. Член-учредител е на Македонския научен институт в София.
За повече информация за автора тук

---