След "Народният ни епос и Македония" публикувана през 1919 г. и посветена на българските народните епоси за Крали Марко и Вълкашин и влиянието им върху сърбите, Кръсте Петков Мисирков публикува втора статия по темата през 1923 година във в-к "Илинден".

"Още през живота си Крали Марко е имал смелостта съвършено да игнорира своите сръбски съвременници и да царува цели двадесетт и три години като Македонски български крал. Той не е имал силата на баща си, крал Вълкашин, да държи под своята власт бунтовнически сръбски земи, които баща му постоянно държал под страх на военно нашествие, но след смъртта на Вълкашина и при постоянната турска опасност безмислено е било да се държат под една и съща върховна власт две съвършенно различни по култура страни: силно посърбената Моравска земя на княз Лазар и неговите привърженици и – българска по народност и култура Македония."

"И ако Марко се пробуди, в което ний, Македонските българи, верваме не по-малко от вас [сърбите], тогава той ще има право да разчисти сметките си, но не с българите, с които той никога не е враждувал, а с вас поробителите на неговата любима Македония."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Ениджевардарското село Постол Кръстьо Петков Мисирков (1874-1926) е български публицист и ранен македонист. Заради една част от публикациите си, в които той изразява явни македонистки и просръбски възгледи, Мисирков е считан за национален герой в Р. Македония, където официалната доктрина е македонизма, за чийто основни идеолози се считат сръбските учени Новакович, Цвийч и Белич.
За повече информация за автора тук

---