Спомените на костурския войвода на ВМОРО и участник в Илинденско-Преображенското въстание Михаил Николов Розов. Издадени са от Костурското благотворително братство през 1937 г.
"Костурската околия както полската, така и планинската ѝ част, беше доста гъсто населена. Тук се срещаха на всеки половина час или час села, некои от които, представляваха цели паланки. Повечето села имаха чисто българско население, други – особено из полските и Нестрам-кол, смесени с турци, обаче и турците говореха повечето български. Като най-отличителна езикова черта на тукашното население служат "юсовете" (ънъ, енъ), запазени и до ден днешен в най-чиста форма. Тук от памти века се е говорило на български език и целото население не е знаело друг език освен българския."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Михаил Николов Розов (1874-1935; Варна) е костурски войвода на ВМОРО и участник в Илинденско-Преображенското въстание. Брат е на войводата Манол Розов. Учи в Костурското българско третокласно училище, в Солунската българска мъжка гимназия и философия в Загребския университет. Работи като учител в Дойран и Воден, а от 1899 до 1902 г. е директор на българската прогимназия в Костур. Член е на ръководния комитет на ВМОРО в Костурско, а на Смилевския конгрес е избран за член на горското представителство. След Първата световна война се преселва във Варна, където участва в местното македонско братство и в Илинденската организация. Подпомага издаването на Алманах Македония.
За повече информация за революционера Михаил Розов тук