Революционерът от град Охрид Георги Белев представя кратка история на революционното движение на българите в Македония .

За изникване на революционното движение:
"След освобождението на Гърция, Сърбия, Ромъния и България от турско владичество, на Балканите под турски гнет оставаха: Албания, част от Епир, Македония и част от Тракия. От тех, Македония и Одринският виляет, чрез една мощна българска организация и ред въстания, наново раздрусаха турската империя и предизвикаха първоначално намесата в Македония на великите европейски сили, а, по-късно, и Балканската война."

За ВМОРО :
"Вътрешната организация в началото бе националистическа – българска. Член на Организацията можеше да бъде само българин, тъй като българите в Търция беха най-онеправданите, най-измъчваните и, следователно, най-годни да възприемат революционната идея. По-късно, когато Организацията се засили и заякна, нейният устав се видоизмени и за членове на Организацията се приемаха всички македонци, без разлика на вера и народност, на пол и убеждение."

За македонското революционно движение и България :
"Изобщо, в Македония нема българин и българка, нема момче и момиче българче, които да немат своята заслуга към революционната организация, които да не са служили с ентусиазъм към освободителното дело.
Но тоя ентусиазъм в поробеното население бе неудържим, когато то виде широката подръжка на революционното движение от страна на своите братя в България. В тая подръжка то виждаше осезателно доказателство, че целият български народ беше се свързал с революционното движение и че в минутата, когато ще се открие решителната борба, тя ще бъде подкрепена от всички народни сили."

За турското мнение към българите в Македония :
"През 1904 година, след Илинденското въстание, бех делегиран от Върховния македоно-одрински комитет в Македония. В Битоля бех поканен на годишния акт на ромънската гимназия. Там срещнах инспектора на инородните училища във виляета, Юсейн Шехабединов, мой съгражданин. В интимен разговор с него, обърнах му вниманието върху портретите на краля и кралицата на Ромъния, на ромънските министри и патриоти, всички окичени по стените на стаите и коридорите на гимназията, при това всички окичени с венци от живи цветя. Смеейки се, той ми отговори: "абе, за ромъни, гърци и сърби дума да не става; те са капка в море в Македония; те не са опасни за нас, та могат и топове да поставят в училищата си. Опасни за нас сте вие – българите, които сте мнозинството в Македония; пък сте народ трудолюбив, ученолюбив, свободолюбив, напредничав, а пък ние – турците, сме научени на агалък – вечно да чакаме на готово; при това, в просветно и културно отношение ние сме останали далече надире от вас българите, та, ако задоволим вашите искания, ако ви оставим, да се развивате свободно, ако ви приравним с нас, ние ще требва да си разменим ролите още в първите дни: вие ще станете господствуващата, управляващата класа, а ние... ние ще ви бъдем роби; още повече, защото, в съседство с нас, вие имате една ваша братска, силна, мощна България, която ни дебне и ви помага. Ето защо, на вас – българите, не даваме това, що даваме на другите."
Такива изявления са правени много по-рано и от Солунския валия Галиб-паша пред една българска делегация; такива изявления са правени и от много други видни турци-патриоти."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид Георги Иванов Белев (1875-1945, София) е ВМОК революционер, член на Младата македонска книжовна дружина, член на Охридското македонско братство, участник в Илинденско-Преображенското въстание и последен директор на Солунската българска гимназия преди закриването и от новите гръцки власти през 1913 година.
За повече информация за автора тук

---