Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Поява и развитие на революционното движение в Македония", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. 3, книга 4, 5, 6, 7, София, март, април, май, септември, 1930 година
Георги Белев от Охрид, Вардарска Македония - "Поява и развитие на революционното движение в Македония", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. 3, книга 4, 5, 6, 7, София, март, април, май, септември, 1930 година


Увеличи
Описание

Революционерът от град Охрид Георги Белев представя кратка история на революционното движение на българите в Македония .

За изникване на революционното движение:
"След освобождението на Гърция, Сърбия, Ромъния и България от турско владичество, на Балканите под турски гнет оставаха: Албания, част от Епир, Македония и част от Тракия. От тех, Македония и Одринският виляет, чрез една мощна българска организация и ред въстания, наново раздрусаха турската империя и предизвикаха първоначално намесата в Македония на великите европейски сили, а, по-късно, и Балканската война."

За ВМОРО :
"Вътрешната организация в началото бе националистическа – българска. Член на Организацията можеше да бъде само българин, тъй като българите в Търция беха най-онеправданите, най-измъчваните и, следователно, най-годни да възприемат революционната идея. По-късно, когато Организацията се засили и заякна, нейният устав се видоизмени и за членове на Организацията се приемаха всички македонци, без разлика на вера и народност, на пол и убеждение."

За македонското революционно движение и България :
"Изобщо, в Македония нема българин и българка, нема момче и момиче българче, които да немат своята заслуга към революционната организация, които да не са служили с ентусиазъм към освободителното дело.
Но тоя ентусиазъм в поробеното население бе неудържим, когато то виде широката подръжка на революционното движение от страна на своите братя в България. В тая подръжка то виждаше осезателно доказателство, че целият български народ беше се свързал с революционното движение и че в минутата, когато ще се открие решителната борба, тя ще бъде подкрепена от всички народни сили."


За турското мнение към българите в Македония :
"През 1904 година, след Илинденското въстание, бех делегиран от Върховния македоно-одрински комитет в Македония. В Битоля бех поканен на годишния акт на ромънската гимназия. Там срещнах инспектора на инородните училища във виляета, Юсейн Шехабединов, мой съгражданин. В интимен разговор с него, обърнах му вниманието върху портретите на краля и кралицата на Ромъния, на ромънските министри и патриоти, всички окичени по стените на стаите и коридорите на гимназията, при това всички окичени с венци от живи цветя. Смеейки се, той ми отговори: "абе, за ромъни, гърци и сърби дума да не става; те са капка в море в Македония; те не са опасни за нас, та могат и топове да поставят в училищата си. Опасни за нас сте вие – българите, които сте мнозинството в Македония; пък сте народ трудолюбив, ученолюбив, свободолюбив, напредничав, а пък ние – турците, сме научени на агалък – вечно да чакаме на готово; при това, в просветно и културно отношение ние сме останали далече надире от вас българите, та, ако задоволим вашите искания, ако ви оставим, да се развивате свободно, ако ви приравним с нас, ние ще требва да си разменим ролите още в първите дни: вие ще станете господствуващата, управляващата класа, а ние... ние ще ви бъдем роби; още повече, защото, в съседство с нас, вие имате една ваша братска, силна, мощна България, която ни дебне и ви помага. Ето защо, на вас – българите, не даваме това, що даваме на другите."
Такива изявления са правени много по-рано и от Солунския валия Галиб-паша пред една българска делегация; такива изявления са правени и от много други видни турци-патриоти."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид Георги Иванов Белев (1875-1945, София) е ВМОК революционер, член на Младата македонска книжовна дружина, член на Охридското македонско братство, участник в Илинденско-Преображенското въстание и последен директор на Солунската българска гимназия преди закриването и от новите гръцки власти през 1913 година.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 1602 пъти.