"Прѣдавайте го отъ рѫка на рѫка слѣдъ прочитане!"
Първият брой на Бюлетина на Временното представителство на Обединената бивша вътрешна македонска революционна организация, с членове Гьорче Петров, Христо Татарчев, Димо Хаджидимов, Таската Серски, Петър Ацев, Петър Попарсов, Павел Христов, Михаил Герджиков, Чудомир Кантарджиев, Александър Буйнов, Туше Делииванов и др.
"Историческиятъ конгресъ въ Берлинъ, който отхвърли безъ особени усилия руския проектъ за С. Стефанска България и създаде вмѣсто него ново териториално разпрѣделение и разграничение на часть отъ турскитѣ владѣния въ Европа, зарегистрира чрѣзъ вота си върху източнитѣ проблеми формулата, че на Балканитѣ - кръстопѫтищѣ на всѣсветовни икономически и политически състезания - се допуска условно сѫществуването на малки държавици върху извѣстна национална база съ чужди примѣси, но въ никой случай и една силна и просторна срѣдиземно-морска държава до стѣнитѣ на Цариградъ.
Отъ тая формула пострада най-много българската народность, макаръ и да не бѣше извършила за това никакъвъ грѣхъ прѣдъ никого. Грѣхътъ й беше само тоя, че бѣше разлѣта въ центъра на балканскитѣ пѫтища къмъ югъ и изтокъ, а послѣдствието отъ това фатално орѣзване и разпокѫсване на сѫщата народность, придадена въ извѣстни свои части къмъ територията на съсѣднитѣ балкански държави, бѣше освѣтяване елементитѣ на непрѣкѫснатото съперничество между тѣхъ и България, края на което още не се вижда...
Отъ ония първи години слѣдъ паметния конгресъ, когато все още не бѣ заглъхналъ спомена за новородената и веднага одушена Национална България, македонскитѣ българи свързваха много естествено своя поривъ за свобода, съ блѣна си да се видятъ подъ попечителството на единна България. Наивность, простена за единъ народъ, който идеализира мечтитѣ си, но която по-кѫсно биде засѣгната доволно отрезвително отъ суровия езикъ на послѣдвалитѣ събития вѫтрѣ въ Турция и около нея. И никакъ не бѣше нуждно да се дойде до втора и трета война, за да се разбере, че това, което бѣше Санъ-Стефанска България за Берлинъ, сѫщото това е и Македония за Атина, Бѣлградъ и Букурещъ...
Тая печална истина, тая непрѣодолима фаталность виждана и съзнавана добрѣ прѣзъ призмата на суровата македонска дѣйствителность, остана за съжаление, не разбрана до край отъ строителитѣ на българската държавна политика. Резултатитѣ сѫ извѣстни. Два страшни погрома докарани отъ двѣте политически системи на българското държавничество доведоха и България и българската часть отъ Македония до фалита на националнитѣ имъ тѣжнения дори и като идея, а българската дипломация едва слѣдъ тия шеметни удари трѣбаше да почувствува истината, която трѣзвата обществена македонска мисъль отдавна сочеше на България. Тя беше и е, че надъ Македония нито сѫ възможни, нито сѫ допустими полюбовни етнографически разграничения, че тя макаръ и повече бългрска, не е само българска и не е българска тъкмо тамъ, дѣто добива истинската си цѣна, т. е. пълното си географическо и економическо очертание и че поради това, България и която и да било отъ балканскитѣ държави може да завладѣе тая Македония само като прѣмине прѣзъ труповетѣ на останалитѣ отъ тѣхъ и то като получи мандатъ да се наложи чрѣзъ въорѫженъ протекторатъ надъ цѣлия Балкански полуостровъ.
Дѣ тая сила? Отъ дѣ тоя мандатъ?
Отъ Берлинъ го отказаха, когато германското орѫжие тържествуваше надъ своитѣ победи. Отказаха го и за Македония и за Добруджа..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Прилепския Варош Гьорче Петров Николов (1865-1921) е един от водачите на ВМОРО. Още от 1885 г. е член на Български таен централен революционен комитет. Работи като учител в Скопското българско педагогическо училище, Битолската българска прогимназия и Солунската българска мъжка гимназия "Св. св. Кирил и Методий". Неофициално работи като български разузнавач в Македония - събира географски и етнографски материали за областта, които предава на Министерството на войната на Княжество България, с цел по-добро ориентиране на Българската армия при една евентуална бъдеща война за Македония. Част от събраните материали са издадени през 1896 г. в обемния труд "Материали по изучаванието на Македония" (качен на сайта тук). Става активен деец на ВМОРО, списва редица вестници, участва в Илинденско-Преображенското въстание. По време на Балканската война, Гьорче Петров е редови доброволец в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. През войните е назначаван от българското правителство за управник в градовете под българска власт Сяр, Битоля и Драма. Началник е на Бюрото за настаняване в България на бежанците от Македония и Тракия в земеделското правителство на Александър Стамболийски.
За повече информация за автора тук

---