

Един разказ на Васил Узунов, посветен на архимандрит Евлогий Светиев Солунски (удавен от гръцки войници в Бело море).
"Бликна кръвь отъ оскубаната буза, измокри долния край на брадата му, па потече по гърдитѣ; "ха-ха-ха!" злобно се изкикоти гъркътъ, та събуди мнозина отъ затворницитѣ, които съ безпомощно съчувствие зърнаха дѣда попа: "ха-ха-ха! Влакната отъ брадата ще нося даръ на щеркитѣ ти, зеръ ще ме питатъ за тебе. Ти бѫди спокоенъ, - азъ ще имъ намѣря и мѫже, даже много мѫже. . .
"Българио, Българио, майко сладка, дѣ си сега да видишъ мѫкитѣ на най-вѣрнитѣ ни рожби, дѣ си сега побѣдоносна Българио, която строши вѣковнитѣ вериги на гърци и сърби, да видишъ, какъ ти се отплащатъ"!
Между екипажа на кувертата имаше голѣмо оживление. Нѣщо страшно се готвѣше горѣ на кувертата. Дочуваха се закани и псувни: "докарайте ги отъ хамбаритѣ тука, по-скоро ги докарайте"! - викаше капитанинътъ. Слѣдъ десетина минути осемдесеть български войници и граждански чиновници, между които и дѣдо попъ, излѣзоха на кувертата. - На всички бидоха вързани рѫцѣтѣ назадъ. Равнодушни погледи се рѣеха насамъ-натамъ. Всички разбраха, че е настѫпилъ края. . .Нѣкои отъ цивилнитѣ се поизплашиха. Това забѣлѣза дѣдо попъ. Съ твърдъ гласъ се отправи той къмъ тѣхъ: "Братя, не се бойте! Хиляди наши братя загинаха смѣло по бойнитѣ полета. Тука не е по-страшно. Не показвайте слабость прѣдъ тия подли врагове. Нека видятъ тѣ нашата храбрость и тука, та да потреперятъ отъ насъ и плѣнници като имъ сме. .! - "Попа дръжте най-напрѣдъ, попа"! - извика капитанинътъ: "послѣ другитѣ"!
Слѣдъ мигъ се чу писъкъ: потъна дѣдо попъ въ синитѣ морски води. Подиръ десетина минути всички бидоха издавени.
И кувертата опустѣ."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Пиринска Македония Васил Николов Узунов (1873-1948, София) е писател, просветен деец и опълченец в Българската армия. Завършва Солунската българска мъжка гимназия и Софийския университет. Редактира "Български търговски вестник", печата свои разкази в списание "Родина", работи като учител по литература в Битолската българска гимназия и в Първа софийска мъжка гимназия. През Балканската война в 1912 година влиза в редовете на Македоно-одринското опълчение на Българската армия и е награден с бронзов медал. Автор е на 25 книги сред които "Изгревът на свободата", "Някога в Македония", "Край Вардар", "В омайната Рила", "Ние (Балканската война)" и др.
За повече информация за автора тук