"Ваше Превъзходителство,
Не било ласкателство за Васъ да Ви се изкажатъ отъ единъ гражданинъ на далечна и малка България удобрения и похвали за рѫководството на политиката на Великобритания въ едно време, когато свѣтътъ се е объркалъ и очаква спасение предъ мрачната неизвестность - такива Вие, бездруго, получавате въ изобилие отъ всички краища на свѣта...
Бидейки родомъ отъ Македония, познавамъ страданията на тая земя и намирамъ, че нейното безогледно подѣляне между тритѣ Балкански държави: Югославия, Гърция и България бѣ едно нещастно разрешение, наложено само като нечовѣшко наказание на българския народъ, който - разумно погледнато - не може да бѫде виновенъ за намесата въ войната, защото не той реши тоя въпросъ, а неговитѣ управници го въвлѣкоха нататъкъ. За да се разбере това, трѣбва да се направи разлика между Великобритания и България по въпроса за отношението на властьта къмъ народа - тя е грамадна!
Единственото задоволително за времето разрешение, което би гарантирало спокойствието на Балканитѣ и съ това би подпомогнално европейския миръ, би било въвеждането на автономно управление въ цѣлокупна Македония, което би позволило на всички съседни държави да бѫдатъ въ прѣки и непринудени стопански и културни връзки и отношения въ тая страна. Азъ съмъ убеденъ, Ваше превъзходителство знае отлично, че Македония презъ време на турското владичество бѣше толкова българска колкото и България - това сѫ засвидетелствували отъ далечни времена английски пѫтешественици. И ако въпрѣки това, поради наличностьта на други националности тамъ – най-малко сръбска и гръцка - и поради съревнуванието на съседнитѣ на държави за завлядяване, присъединяването на Македония къмъ България би било неудобно отъ гледището на европейскитѣ интереси, не виждамъ каква прѣчка може да сѫществува да се обособи Македония въ нейнитѣ географски и етнографски граници въ самоуправляваща се държава, като се дадатъ всички гаранции на заинтересованитѣ съседи да намѣрятъ изходъ чрезъ нея на Егейско море. По тоя начинъ отъ ябълка на раздора, каквато бѣше, Македония би се превърнала въ една приятелска страна за съседитѣ, би се успокоило вѫтрешното население, за да се отдаде на миренъ трудъ и би се ликвидирало по единъ удаченъ начинъ веднажъ за винаги съ Балканския проблемъ, а заедно съ това и съ мѫчителния Македонски въпросъ."

Източник: Оригинален източник на документа - archives.bg (Държавна агенция "Архиви")

Автор: Роденият в град Щип Петър Спиридонов Джидров (1876-1952, София) е юрист, учен (теоретик на търговското право), писател и политик - един от лидерите на Българската работническа социалдемократическа партия (широки социалисти). След преврата от 9-ти септември 1944 г. е осъден от комунистите като "български шовинист" на 11 години затвор. Умира в затвора на 3-ти януари 1952 г. След демократичните промени в България от 1989 г. Петър Джидров е реабилитиран и на негово име е наименувана улица в София.
За повече информация за автора тук

---