Спомените на войводата Петър Ацев Симоновски за "Сражението при връх Ножот" .
"...Виновен бе случаят, който беше отредил, щото личната чука Ножот да стане исторически връх, една от най-високите голготи македонски, които ще стърчат през целият живот на света, за да напомня, че в Македония живее един народ, който не ще се помири с нищо на света, докато не види родината си свободна.
Нека накрая се поклоним пред светлата памет на така храбро и самоотвержено самопожертвували се тези млади македонски синове и, черпейки кураж от подвига им, да поддържаме верата в собствените си сили, защото без борбата за реализиране народния ни идеал, оня за който ножанци се жертвуваха, продължава и ще требва да се продължи до логическия й край от нас и наследниците на ножанци, умрели с пълната вера, че след тех идат хилядите, които по-достойно и по-умело от тех ще продължат борбата. Не причините са важни в случая, а последиците. Последицата от епопеята на Ножот е заветът на загиналите - борба докрай, борба на живот и смърт, завет написан с кръвта на 56 млади левенти."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в прилепското село Ореовец Петър Ацев (1877-1939) е български учител, прилепски войвода на ВМОРО, запасен член на генералния щаб на Илинденско-Преображенското въстание и участник в легендарната "битка на Ножот" през 1907 година. През войните за национално обединение на България е доброволец в Българската армия. Член на Илинденската организация.
За повече информация за автора тук

---