След посещението на българския министър председател Александър Стамболийски в Белград през 1922 г. ВМОРО войводата Милан Гюрлуков публикува тази статия, в която го обвинява, че е продал интересите на Македония и македонците .

"Господин Стамболийски казва на белградчани: Аз дигам ръце от Македония и македонците. Не ми са потребни, скъпо ни струват те хаир не сме видели, евтино ги продавам, халал нека ви са, вземете си ги, отказвам се от Македония и от всички македонци, които живеят в България.
Това е много право, г-н Стамболийски. Като гостенин не много гостоприемните сърби, от уважение към домакина, така трябва да се говори.
Па може би тъх разбира и първия български министър.
Но, както и да е. Ние сме чули изявления на много български дипломати по македонските работи и все е това.
Но едно требва да се забрави от г-н Стамболийски, па и от сърбите: историята не може да се фалшифицира по желанието на личности.
Българското племе е свързано с Македония с неразривни връзки, които не могат се скъса до като съществува българския род.
Слушайте, българи, дето и да сте и с каквито и да сте политически убеждения:
Бащите на българската азбука са българи от Македония, те са и патрония празник на целото българско племе.
Свети Климент, бащата на бълг. литература и патрон на нашето най-висше учебно заведение, университета, тоже македонец от Охрид.
Бащата на новата българска история отец Паисий и той е българин от Македония.
Тези стълбове са родени там дето Дрин извира, дето Вардар и Струма текат.
Сърбите са големи патриоти. Аз съм уверен, че те, до като знаят, че в нас има българско съзнание, чувство и мисъл, не да поверват на никой българин, па макар и искрено да им се кълне и да отказва Македония, Добруджа, Тракия и Царибродско. Мисълта на крадеца е винаги тревожна, като се има предвид, че чуждото и на Великден се взима."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Милан Гюрлуков е виден ВМОРО революционер, прилепски войвода на организацията. Участва в Илинденско-Преображенското въстание и Тиквешкото въстание . Доброволец в Българската армия по време на Балканските войни и Първата световна война. През Втората световна война се връща в свободна Македония , но след завземането на властта повторно от сърбите е убит без съд и присъда от югославски комунисти на 9 септември 1944 г. в Скопие .

---