Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Писмо за чужбина; Левски; Панчо Михайлов; Рицари на нашето време; Политически калейдоскоп", публикувано в "Избрани съченения; Том I", София, 1952 година
Христо Смирненски от Кукуш, Егейска Македония - "Писмо за чужбина; Левски; Панчо Михайлов; Рицари на нашето време; Политически калейдоскоп", публикувано в "Избрани съченения; Том I", София, 1952 година


Увеличи
Описание

Седем кратки разкази на Христо Смирненски публикувани в Том I на Избрани съченения от Христо Смирненски през 1952 год.

"Малцина са борците, които неуморно могат да отправят своята духовна мощ върху подкопаваната скала. Левски бе един от тех. Редом с бурния копнеж за свобода, в него имаше и отмереното спокойствие на вечно бдящия борец. И от село на село, от град на град вървеше той и сплиташе огнената мрежа на бунта, в която да бъде уловено и обезсилено чудовището на тиранията. От дом на дом, от кръстопът на кръстопът спираше той и хвърляше светлите семена на свободата - пламтящи искри от сърцето си. И в черната нощ на робството и отчаянието като рубинени звезди пламваха революционните комитети. Из сбутаните селца на Балкана, из полетата на Северна България, в Тракия, чак до Скопско отиваше той и зовеше народа към бунт. Апостол, истински апостол на свободата....
И все тъй самоотвержен и горд, спокоен и неуморим върви апостолът и пръска в черните бразди на робските души своите живи огнени семена. Пред старци и младежи, пред учени и прости, пред селяни и граждани - навред разлиства той великата книга на революцията, революция, която няма за цел да освободи народа само от властта на султана. "Не ни трябва нов султан, а човешка свобода и равенство. . ."
" – Вие ли сте Панчо Михайлов?
– Да, господин майор.
– Турете му двойни часови!
– Но моля ви се. . .
– Няма какво да се молите. Нека пристигнат ония от Шуменско, че ще видим. . . Бунт, а? Кюстендил ще превзимаме?. . .
– Но аз никакъв Кюстендил. . .аз съм един чиновник. . .обикновен чиновник. . .
– Само толкоз?! Хе, хе!
– А, не, пиша и разкази. . .имам от Васил Добринов предговор. . .
– Хм. . .Васил Добринов, а? Той с Тодор Александров ли е сега?
– Не, бе джанъм, той е критик. . .
– Критик. . .критик. . .Ще му дадем и на него една критика. . .
– Ах, господи! . . .Тук има грешка, господин майор. Да, грешка . . . Оня Панчо Михайлов е друг. . .Как може да е хем в Кюстендил, хем в София. . .
– Знаем ви вас, македонците – вие сте и овде и онде. . .
– Ама аз не съм македонец. . .
– Това нищо не значи. . . Докато ние заловим оня Панчо Михайлов, няма да ви пуснем. . .Ако има друг Панчо Михайлов, ние ще го хванем. . .
Седи Панчо в килията и разсъждава:
– Кешки да не бях писал разкази. . .
А вънка часовите разговарят:
- То, щом хванали войводата – Кюстендил до довечера ще се предаде."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Кукуш Христо Димитров Измирлиев с псевдоним Христо Смирненски (1898 - 1923, София) е виден български поет. По време на Междусъюзническата война родният му Кукуш бива изгорен от гръцките войски и Смирненски заедно със семейството си е сред стотиците бежанци спасяващи се в България. В София младият Христо работи като вестникар, репортер, писар. Постъпва на обучение във Военното училище, но става свидетел на кървавото потушаване на Владайското въстание. Жестокостта, с която юнкерите от Военното училище отблъскват разбунтувалите се войски ужасява Смиренски и в знак на протест той се отказва от обучението си, заради което баща му е принуден да заплати голямо обезщетение. В последвалите години Смирненски участва активно в социалния и обществен живот в София, като се включва в митинги и демонстрации в подкрепа на осъдените войници, подобряване материалното положение на трудещите се и др. През цялото това време пише стихотворения, очерци, фейлетони и др. като сътрудничи и на различни български вестници. През годините творчеството му придобива все по-голяма социална насоченост. Христо Смирненски умира на 24 годишна възраст от туберколоза.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 1253 пъти.