Под псевдонима Черноризец Храбър през 1952 година във вестник "Македонска трибуна" македонският деец от Дебърско Христо Огнянов публикува обширна статия за идеолозите на новосъздаващата се по това време македонска нация .

1) За сръбския учен Стоян Новакович:

"Новакович схвана, че преко не ше успее да присвои българитe от Македония за сръбството. Той избра среден път. Той е първият сръбски учен, с име в чужбина, който се опита по косвен път да отктъсне българщината в Македония отт» другитe българи на Балкана, за да може после да може после да я погълне сръбството. И този опит пропадна още на времето. Никой не би се занимавал Новаковичевото изобретение днес, ако то не се прилага насилствено в Македония под Тито."

"Срещу твърденията на Новаковича установи и великият чешки етнограф Лубор Нидерле, че всички славяни, заселени в древните провинции Мизия, Тракия и Македония са съставяли особена народностна общност, която влиза в историята под име българи. Не е местото тук да се посочват явни безмислици в съчинението на Новакович, които той допустна, само защото се бе заел да извърта истината. За външния учен свет Новакович загуби много, изложи се и с невежество. За други сръбски учени, обаче, Новаковичевата теория стана изходна точка за разстройството на българщината в Македония. Поред след него иде Йован Цвийч, вторият отец на "македонската нация"."

2) За сръбския учен Йован Цвийч:

"В ново време се установи, че и в чисто георгафските си "академични" работи Цвийч е пренебрегвал фактите в полза на сръбската политика. Така Й. Цвийч бе изменил даже естествената посока на земните пластове при вододела между Вардар и Българска Морава, за да създаде от двете долини една географска целост и да заключи, че който владеел Моравската долина с Ниш, Лесковец, Враня, трябвало да бъде господар и на Вардарската долина!"

"Цвийч бе обиколил Македония, говорил бе с населението. Всеки може да си представи мъката на тоя сръбски шовинист, когато навред из Македония е слушал мало и големо да се наричат българи. Това е било такъв факт, че сам Цвийч не е могъл да го отрече. В споменатата му статия "Бележки за етнографията на македонските славяни" второ издание, 1906 г. Цвийч признава: "Но македонските славяни себе си по правило наричат бугари. Гръцките селяни ги винаги назовават българи (стр. 24-25)". Името българин в Македония е толкова народностно означение, както сърбин в Шумадия. Това бе трън в шовинистичните очи на Цвийча. С логиката на дете той "разреши" и този въпрос. Той чисто и просто отрече всеко народностно съдържание на името българин в Македония. Това име, според Цвийча, не означавало народност, а "прост човек, ратай, чифлигар." Славяните в Македония немали народностно съзнание!"

3) За сръбския учен Александър Белич:

"Три истини преграждаха шовинистичния път на Белича: народностната и езиковата общност на славяните в Мизия, Тракия и Македония, влезли в историята под общото име българи; Кирило-Методиевският език като стар език на днешните българи; днешната езикова общност на всички българи на Балкана до Охрид и Албанските планини. И тъкмо целата научна дейност на Белича, във връзка с Македония, се изчерпва в борба срещу тези истини, установени от съвсем незаинтересовани чужденци. Сръбските учени са именно, които създадоха в науката изкуствено един спор за Македония – такъв не съществуваше по-рано."

"За да покаже, че македонските говори в основата са били сръбски наречия, Белич представи като "наука" следната същинска легенда: той измисля едно в историята никъде неспоменато сръбско племе, което било проникнало в средна и южна Албания, в Тесалия, Епир и Пелопонес. Към края на 12 век, под натиск на албанци и гърци, то се върнало назад в Македония и там заседнало. Ето тия никъде не споменати сърби са били прадедите на македонските българи! Това беше най-новото изобретение на Белича. Както Цвийч размести земните пластове във вододела между Вардар и Българска Морава, така Белич произведе сърби в области, дето в действителност не са установени никакви следи от сърби!"

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Дебърско Христо Дамянов Огнянов (1911-1997, Залцбург, Австрия) е изтъкнат български поет и публицист. Издава първата си стихосбирка „Южни ветрове“ през 1938 г. След 1944 година е преследван от комунистите и емигрира на Запад. Работи в радиата „Гласът на Америка“ и „Свободна Европа“. Папа Йоан Павел II го благославя и му връчва папска грамота, а международната академия в Париж му връчва златен медал и диплом.
За повече информация за автора тук
И тук

---