"В Солун бeхме пет-шест души велешани. В училището създадохме команда за бегане. Там бехме Кольо поп Гьорчев. Милан Мартински, на Гърто зето, Орце също беше там. Отивахме да се къпеме в морето. Това се отнася до 1896/1897 година. Става бунт в училището срещу Наумов.
В 1897 г. вече се говори в Солун и Велес за социализма. Във Велес попаднаха книжки донесени от Васил Главинов. Във Велес попаднаха книжки донесени от Васа Пелагич "За братство и социализъм", на хуманитарни начала. Но по научния социализъм още немаше книги. Имахме също брошури в този дух от Спиро Гулапчев.
В Солун ние се надъхваме социалистически, но не борчески. Нещо като християнски социализъм - да се помага на бедните и пр. А тук вече имаше борчески социализъм. Тодор Дамчев беше даскал.
Как се нарекохме "гемиджии"? Отивахме в морето. Там вземахме лодки, малки гемийки и от гюрюнтаджии ние се нарекохме гемиджии, защото там помагахме да се изваждат лодките навън, пиехме по чашка ракия и викахме "Бабам гемиджилък". Омръзна ни ежедневието в училището и ще вадим гемиите на сухо. Така на нас, на редовните ученици, започнаха да викат гемиджиите. Но иначе бехме прилежни ученици. Държеше се сметка за всичко предадено в училището. Георги Богдан пък нарекохме баш гемиджия."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Тодор Органджиев (1882-1958) е виден български инженер и революционер, един от Солунските атентатори ("Гемиджиите"), които оцеляват след атентатите.

---