Реферат на Борис Зографов четен през 1924 г. пред членовете на Софийския македонски младежки сговор.
"По нещастно стечение на обстоятелствата, обаче, освобождението от чуждо иго засегна само част от българския народ. Добруджа, Моравско, южна Тракия и Македония останаха още под робство със своето милионно население.
Това население бе будно, то очакваше еднакво както и освободеното, свободата си и невъзможно бе да се върне назад от пътя на своето издигане и освобождение. Факта, че по-големата част от българите се освободи, още повече усили у него – главно у Македонците и Тракийците, като по-компактна, по-будна и внушителна българска маса – жаждата и стремежа за свобода."
"Македонският въпрос наистина се яви след освобождението на България, но той не се създаде, не се роди като последица от това освобождение. Преди последното той беше общобългарски въпрос, и Македония, македонските българи беха най-здравата крепост на българското съзнание и най-бойката фаланга в борбата за народностно, политическо и духовно освобождение."
"Близки донейде по език и по обичаи на сърбите както са по-между си всички клонове от югославянската етнографска група на целото славянско племе – македонските българи станаха обект на особена грижа от страна на сръбските власти за посърбяване и заличаване на всека българска национална следа.
Македония се опълчи срещу Сърбия; – българското македонско съзнание – срещу сръбското. (...) Македонските българи – излишно е да се доказва вече този факт – са били в миналото, под турско, и сега под сръбско и гръцко робство, един здрав клон, ако не и самия дънер на дървото на българското племе. Ние, македонците, имаме зад себе си толкова свидетелства за българска култура и просвета! Как искат сърбите, от които особено ние сме стояли тъй далече и по нрави, и по психика и по исторически живот, да се откажем от себе си, да задушим в себе си съзнанието и вишия инстинкт за живот и да поверваме на сръбските заслепение и безогледни политици и учени, че сме били сърби!"
"Ние требва да се развиваме и работим като македонци, но като македонски българи; не с некакво специално македонско съзнание, не със специално културно-исторически македонски традиции, а с българско съзнание; не с некакъв особен (несъществуващ освен на враговете на българското племе) македонски език, а с български език, – защото, както езика ни, тъй и културно-историческите ни традиции, тъй и съзнанието ни са единно български."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Роденият в Битоля Борис Стефанов Зографов (1891 - 1957, София) е български общественик, деец на Македонската патриотична организация и първи редактор на вестник "Македонска трибуна", брат на Драган Зографов .