Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Трагедията в Крагуевац", публикувано във в. "България", брой 228, София, 1914 година
Христо Силянов - "Трагедията в Крагуевац", публикувано във в. "България", брой 228, София, 1914 година


Увеличи
Описание

"Върху кървавия инцидент съ щипските новобранци е хвърлена вече известна светлина. Ужасните подробности още не са напълно известни, но онова, което се знае с положителност, дава основание за най-страховити догадки.
Българското общество притежава разказите на двама участници в онова знаменито полагане войнишна клетва на 10 април т.г. в Крагуевац, което ще остави една от най-светлите страници в историята на българското страдание. Новобранците са: Димитър Тодоров от с. Чемерско (Тиквешко) и Панче Тодоров от Щип. Разказите им са освидетелствувани с подписите на лекари, народни представители и публицисти.
Това е необходимия материал за една официална анкета, която има да установи останалите автентични подробности и участта на неколко десетки отлични българи щипяни, за които от два месеца насам никой нищо не знае...
Към края на април две-три хиляди новобранци от Гевгелийско, Дойранско, Тиквешко и Щипско, образуващи 23 Брегалнишки полк били събрани в Крагуевац. Около две седмици до тая дата новобранците българи са били подложение на най-разнообразна насилствена агитация. При учението на сръбско четмо и писмо били подбирани фрази, които да втълпят в нещастниците новобранци, че под сръбска власт те требва да се простят с народностното си име и да насилят българските си чувства: "я сам србин, српски син, име ми е Радивой"...
Едно единично ура на бог-знае кой безимен български великан е искрата, която подпалва с всичка сила тлеющия пожар. Урата се подема от всички щипяни, после от другите новобранци и, вместо фалшивата светотатствено наложена сръбска клетва, площада "Карагеоргиевич" в Крагуевац, в сърцето на Шумадия, заехтява от неудържими, изтръгнати от дълбочината на сърцето приветствия за българския народ, за владетеля на България."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Христо Иванов Силянов е български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на ВМОРО, като документира дейността й в продължение на дълги години. Роден е в Цариград през 1880 година в семейството на Иван Силянов от Охрид. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, Битолската българска гимназия, Софийския университет. Работи като учител в българските училища в Прилеп и Лерин. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като заместник-войвода, като в края на въстанието охранява бягащите към България бежанци. През 1905 година е един от инициаторите за образуването на Съюза на българските журналисти в София. По време на Балканските войни е войвода на партизанска чета в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. След войните се установява в София, където развива журналистическа и публицистична дейност - сътрудничи на голям брой печатни издания, влиза в Демократическия сговор, става член-учредител на Македонския научен институт в София. Христо Силянов е дългогодишен член на ВМОРО (допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО) като в множество свои книги описва дейността на организацията и вдигнатото от нея Илинденско-Преображенското въстание.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 1321 пъти.