Първият брой на в. "Устрем" (орган на Съюза на македонските младежки културно-просветни организации в България) за 1924 г.
Съдържа следните статии:
1) 1924 от "Устрем";
2) Новата година от Димитър Томалевски;
3) Гоце Делчев от П. К. Яворов;
4) Сръбска ли песен? от Борис Зографов;
5) Македонското младежко движение (развитие, размери, задачи и значение) от Стефан Сребренов (от Солун);
6) Вести из родния край;
7) Декларация на Вътрешната Македонска Революционна Организация;
8) Съюзен живот;
9) Съобщения;
"Гоце (Георги) Николов Делчев е роден в гр. Кукуш (Източна Македония), през 1872 година, 23 януари. Въ зимното утро, когато бай Никола Делчев е отивал с гордо вирната глава и с особно юнашки завити мустаци към своята кючук-махленска кръчма, сигурно е гадаял хиляди работи за бъдещето на явилата се подир две щерки първа мъжка рожба. Но през умът на щастливия баща едвали е минувала некаква мисъл, че след години, старец вече, той ще се исправи пред кукушкия каймакамин и ще слуша "Твоя син е най-големия враг на царщината; твоя син е главатар на всички комити; или ще ни го дадеш на ръка, или ще изгниеш в затвора...
Ако средата, от която човек добива най-ранна представа за широкия божи свет, - ако тая среда непременно туря свои белези върху душевния наш образ, Гоце може би дължи нещо и на родния си град. - Кукуш, в противоположност на повечето македонски градове, може да се нарече чисто български; при неговите две хиляди български къщи, едва има и стотина турски. Българите са твърде благосъстоятелни, и турците, в мнозинството си бедни, поминуват с работа край тех. Така щото Гоце немаше, като дете, непосредствени впечатления от натискът на владетелското племе..."
"С една дума, в Македония нема "честита нова година"! Как ще се посрещне новата 1924 и какво ще си пожелае Македония за през тая година? Ние знаем, знаем това което знаят и нашите потисници. Майките на останалите в Македония деца ще шепнат на ухото на своите рожби: "Честита, Господ да ни ги донесит бракята." Прогонените деца - синове на Македония - принудени да хванат балкана, в снежните планински усои при буйни огньове, ще дочакат последния час на старата 1923 и ще си пожелаят: "тая ще е последната година на робство."
Как ще я посрещнем ние, прогонените деца тук, в братска България? Ние, организираните съзнателни синове на поробената ни татковина, когато изпращаме старата 1923 година, в която се роди нашия мощен младежки съюз ще требва да направим преглед на редовете си, да стигнем здраво нашите сговори и при първия час на новата да си дадем дума, че в нашата дейност през тая година, ще сторим всичко да подпомогнем с нашите усилия усилията на целото поробено население, за да празнуваме 1925 год. по родните огнища.
Честита новата 1924!"

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Съюзът на македонските младежки организации (СММО) е главната организация на младежите бежанци от областта Македония, установили се в България. Организацията поддържа близки отношения с ВМРО, както и с Македонското студентско дружество „Вардар“ (МСД „Вардар“) и др. В началото на 1934 г. СММО достига числен състав от 25 000 членове, обединени в 250 организации, но дейността му е забранена след Деветнадесетомайския преврат от 1934 г.

---