"Вънка вали снег. В средата гори огън. До огъня са Гоце и Яворов. Греят се и други, на които е студено. Повечето не усещат студа: играят хоро или надхвърлят камен. От Крушово, – там има постояннп аскер, – нощно време ни носят товари хлеб, мехове с вино, сирене, месо. Димитър Запрев от с. Страчища, от Неврокопската чета, предлага да ни продоволствува с месо. Той с двама другари заминаха към с. Търлис и след ден докараха два турски вола. Заклаха ги, одраха ги и неколко деня казаните се пълнеха с месо. Виното се даваше на порции – по канче на ядене, да не направи некой мераклия главата. Така прекарахме в разговори, песни, хора, игри две недели. Донесоха ни и вестници от София. Стари беха, но за Капе новините им беха пресни. Научавахме от тех, че дипломацията се е раздвижила по Македонския въпрос. Руският и австрийският посланици в Цариград накарали Високата Порта да въведе реформи в Македония. Същественото в тези реформи е, че турските и арнаутските падари в християнските села ще бъдат заменени с българи. Гоце казва, това е нищо, но то е начало, което предвещава добри перспективи след едно сериозно възстание..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Серското село Горно Броди Георги Димков Баждаров (1881-1929, Варна) е революционер, учител и журналист, деец на ВМОРО и ВМРО, един от основателите на Македонския научен институт. Учи в Солунска българска мъжка гимназия и в Битолската българска класическа гимназия. Още като ученик е сред основавателите на ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове и на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Редактира редица вестници и списания, издава книги за Македония и ВМОРО.
За повече информация за автора тук

---