"Драге ми г-не Степане!
...Не плашейте сѣ отъ попара-та, коя душмани български готватъ. Сами они ке се попаратъ. "Кой копа другиму гробъ, пада самъ во него". Ни единъ векѣ българинъ не сѣ лъже отъ гърцскитѣ хитрини и мечтанiя. "Поминало врѣме-то во кое вързували сѫ пситѣ со луканици, сега со железни вериги ако сѣ вързатъ, пакъ не сѣ довѣруватъ." Доклѣ и българи-тѣ сѫ били во мракътъ на незнание-то, може би да сѣ излъжували отъ гърцски високопарни всѣеллински удивителни мечтателни мисли. Сега уздравени въ истинската си полза и научени отъ измами-те гърцски досегашни, собраха умъ во главитѣ си, па нема да сѣ излъжатъ отъ гърцка хитротiя нѣ сега, нѣ утрѣ, нѣ онденъ, но и во самi-тъ рай ако хи видатъ отъ пекало-то, пакъ нема да имъ даватъ вѣрованiе.
Гъркоманско-то мнѣнiе за происхожденiе-то на туземци-тѣ българи, не треба да ви сѣ гледа чудно, когато имаме предъ очи-тѣ ни и нѣмци историци, кои заслѣпени отъ филелинизмъ не можели да видатъ во дрѣвнитѣ римски и гърцски списатели чистото българско происхожденiе на мѫкѣдонско-то и драгiйското насѣленiе още отъ дѣветото столѣтiе пр. Хр. Азъ немамъ самолюбiето да ся борамъ неравнѣ со подобни прочути историци, но като гледамъ явнѣ у списанiята осуетени вситѣ имъ трудове за да докажатъ мѫкѣдонцитѣ за еллени, во пълно право можамъ да имъ кажамъ, че като какъ сами они свѣдочуватъ, че мѫкѣдонци-тѣ не сѫ били еллени, не може да сѫ били друго нищо отъ що сѫ денеска..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Георги Динков Държилов (1839-1876) е български просветен деец, виднa фигурa на българското възраждане. Син е на българския революционер и книжовник Константин Държилович - първият председател на Солунската българска община и брат на Славка Динкова (1848-1878), открила Солунското българско девическо у-ще през 1866 г. Живее в Солун и Цариград. Секретар на Ст. Богориди в Цариград (1859). Сътрудничи на Д. Миладинов, Г. С. Раковски и Ст. Веркович. След неуспешен опит да замине и да се запише в Първата българска легия (1862) е арестуван и лежи в затвора до септември 1863 г. Завръща се в Солун и подема инициативата за откриване на българско у-ще. Пише статии във в. "Македония" и учителства в Битоля, Прилеп и др. През 1869 г. става учител в първото светско у-ще в Загоричани и е основен будител на българщината там. Георги Динков оглавява българската партия в селото и успява да извоюва богослужение на български език. След основаването на Екзархията през 1870 г. прави неуспешен опит да отвори българско у-ще и в Костур. Непрестанно преследван от гръцкото духовенство и османските власти, той се премества в Атина, където работи като адвокат и се жени за гъркиня. Умира през 1876 г. Същата година се ражда и синът му Димитриос Динкас - виден гръцки политик, министър и депутат в османския и гръцкия парламент. Повече за Георги Динков тук

---