Политическото завещение на Анастас Лозанчев е написано от него на 26 юлий 1945 г., само три месеца преди неговата смърт (8 ноември 1945 г.). През 2007 г.завещанието е публикувано от Христофор Тзавелла в неговата книга "Спомени на Анастас Лозанчев; член на главния щаб на Илинденското въстание".
"И до ден днешен след 42 години хвърлят се упреци, особено от деятелите на ВМОРО отсам-вардарци за ненавременното подигане на Илинденското въстание, както и за безрезултатността му.
Требва да се знае, че Илинденското въстание беше последствие на Горноджумайското. Не по наша вина стана последното. Верно е, че то беше дело на Фердинанда, но ние от Битолско требва да отправим упрек към отсам-вардарци защо и те като нас не попречиха на Цончевци както ний направихме това с полковник Янкова...
...Аз съм радостен, че Македонската държава възприе за народен празник "Илинден". Илинден заслужава това.
Безрезултатно било въстанието.
Не е верно.
Организацията изобщо, а още повече въстанието беше въоръжен протест против всичките неправди на турската власт, а не по-малко и против ония феодали, деребеи, паши, бегове, аги по градовете, а още повече по селата, кой знае какъв безправен роб беше чифликчийския ратай (момък), колко газен, мачкан, е бил от всеки турчин, той ще каже, че много се прави за тоя нещастен народ.
Като протест против подтисничеството на ден "Илинден", изгорихме всички кули (замъци) на бегове, паши, унищожихме телеграфи, мостове. Можеше да направим много повече от това, което стана, ако не щадяхме слабите си сили...
За Македония да сме начисто.
Не само не одобрявам, но и протестирам против оня повик срещу всичко българско, не могат нашите синове, па макар и да стоят на най-високото место като Негово Превъзходителство г. Лазар Кулишевски - титлата казвам с най-голема сериозност, а не на майтап, майтапът не е присъщ на моя характер, не може и моят приятел Дим. Влахов да ни учат, че ний сме само македонци, а не македонски българи. Лично аз съм българин от преди да е имало българска екзархия и българска държава.
Мен ме е учил, че съм българин моят баща, мен ме е учил, че съм българин, тоя велик българин, който се зовеше Григор Пърличев. Тоя Пърличев, който увенчан с лавров венец като най-голем поет на Гърция заявил при най-тържествена обстановка в Атина: "Аз съм българин". Млад човек, увещаван, съблазняван, с всекакви земни блага, даже и заплашван, той останал на своето: "Аз съм българин".
И тръгнал по трънливия път на мъки, неволи, нищета, но със своето гордо име: "Аз съм българин"...
Никога официална България не е имала правилни възгледи по Македонския въпрос. Люшкали са се от един полюс на други - ту крайна македонофобия, ту голем национализъм. В Министерските съвети в София едни от министрите държат се като големи националисти, а други македонофоби. Оттам и големо раздвоение и в самото население в България.
Нещо за македонския език.
Паднаха ми под ръка само 2 броя от "Нова Македония" и очудвах се на тоя невъзможен език, на който се описва. Казвам си: ти си македонски българин, македонец пар екселанс и пак да не можеш да разбереш четеното. Уважавам дарованието на Венко Марковски, но като чета язикът му, окачествявам го, прости ни господи на ...
Пак, човече, избери езикът на Охрид, Охрид - българска светиня, както го титулуваше моя, велик приятел, покойният Антон Кецкаров, избери язикът на Велес, на Кукуш, тоя Кукуш на Гоце Делчев. Къде ли го намери, в коя ли непозната Македонска земя твоето "тугуiе", твоето "путуiе"? Цела Македония казва "патува, "тажи". Да не би да се бои В. Марковски, че "патува" е по-близо до "пътува, или "тажи" е по-близо до "Тъжи". Не е големо зло, ако и да е по-близо.
Чувам, проектирало се е и изменение на азбуката. Сакън другари! Ще ви се сърдят и Св. Кирил и Методий и Св. Климент, и Кирил Пейчинович, и Гоце Делчев, и плеяда други.
Широко поле за работа. Има къде да си хабите силите. Мислете за Кичевско, за Стружко, за Преспа, за Леринско, за Костурско, за Воден, Кукуш и толкова по-големи и по-малки градове и местности. Мислете за Бело Море. Бело море от Дарданелите до Солун не требва да е на тия, на които е сега.
Доброто възприемайте, ако и да е българско, лошото изхвърляйте.
Цел свет, всички народи в света требва да изхвърлят много старо, но и от старото много требва да се задържи. Много грешници по света, но и от мнимите праведници мнозина са за пеколот!..."
"Съм за Македония обособена в самостойна политическа единица с всички титли и определения, но "не подобава" на стари и нови революционери да си криват душата и да отхвърлят народността си." - А. Лозан."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Битоля Анастас Димев Лозанчев (1870-1945, София) е ВМОРО революционер, основател на революционната мрежа на организацията в Битолско, член (заедно с Даме Груев и Борис Сарафов) на Главния щаб на Илинденското въстание. След освобождението на Вардарска Македония през 1941 г. се установява там. През 1943 г. участва активно в масовото честване на 40-та годишнина от Илинденското въстание в Битоля и открива фонд "Паметник за Илинденското въстание", за който дарява 10 000 лева лични средства.
За повече информация за автора тук

---