"Падна Гоце, за да възкръсне въ душата на всѣки българинъ – да го тачи тя и да се слави съ подвизитѣ му. 20 год. по-късно Гоцевиятъ четникъ Стоянъ изравяъ неговитѣ кости и не безъ рискъ за живота му пренася ги въ София. И въ малъкъ саркофагъ подъ вѣчно горящо кандило тѣ се съхраняватъ въ канцеларията на Илинденската организация.
Елате, братя, да се поклонимъ предъ тѣзъ свети за насъ кости!
Илинд. организация е щастлива да заяви, че оставения й заветъ – да пренесе коститѣ на Гоце въ свободна Македония и да ги положи въ основитѣ на величественъ паметникъ – ще може въ най-непродължително време да реализира, за да се сочи предъ поколѣнията, колко скѫпо е изкупена свободата на Македония. Цѣлъ половинъ вѣкъ, цѣлиятъ български народъ се бори за нея, до когато и Богъ и общества се убедиха, че тая прабългарска страна не бива грѣхота е да се владѣе отъ чужденци, че Македония трѣбва да се числи, да бѫде славна съставна часть на великото българско отечество. Богъ да прости Гоце!
Предъ отечествения олтаръ той принесе въ жертва не само своя безпримѣренъ животъ. Братята му Мицо и Миланъ загинаха като четници, единиятъ на 23, другиятъ на 19 год. възрастъ. Две негови сестри не можаха да прежалятъ свидни братя. Баща му Никола, разоренъ материално, поразенъ душевно склопи очи като бѣжанецъ презъ 1919 год. въ Г. Джумая 82 год. старецъ. Останалиятъ му единственъ братъ Христо, отъ страхъ да се не обърнатъ въ гробоветѣ коститѣ на братята му, не подаде декларация за отчуждение на имота му и мизерията го стопи.
Останали сѫ му 4 сестри, които ежегодно на имения му день се явяватъ предъ коститѣ му да отслужатъ скромна панахода за своя голѣмъ братъ и великъ българинъ, чиято паметъ ще се слави до като българинъ сѫществува на свѣта.
Поклонъ!
По случай 39 години отъ смъртьта на легендарния Гоце Дѣлчевъ и 37 години отъ геройската смъртъ на Христо Узуновъ и падналитѣ съ него при с. Цѣръ (Крушовско) войводитѣ Ванчо Сърбаковъ и Пецо Битолчанчето, както и на крушовския войвода Никола Каревъ по починъ на д-во Илиндень въ църквата "Св. Богородица" се отслужи панахида, на която се бѣ стекълъ цѣлия градъ. Следъ панахидата въ голѣмия салонъ на прогимназията имаше възпоменателно утро, което се откри съ кратко слово отъ председателя на д-во Илиндень В. Клисаровъ...
Следъ утрото Илинденци, Макед. Одрин. Опълчение съ портретитѣ на падналитѣ герои и вѣнци носени отъ девойки въ национални носии, се образува внушителна манифестация, която обиколи по-главните улици на града."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Методи Стойчев (1880-1946) е български революционер, крушевски градски войвода на ВМОРО, участник в Илинденското въстание. Дългогодишен член на Илинденската организация, по време на българското управление на Вардарска Македония (1941-1944) живее в Крушево.

---