Едно изследване за миналото и етническия състав на македонските българи – от Античността до освобождението на България 1878 година.
"Кои сме ние? От къде идваме? Къде отиваме? Какво искаме?
Ние сме частица от хората на планетата Земя.
Ние сме хора, народ, човеци; индивиди, семейства, народ.
Нормален човек отрича ли се от своето семейство, от своя народ, от своя човешки род? Не знаем нищо по-далеч от втори век. Вили, Аспарух, и Кубер Кубратови-те дошли от Волга през Дунав до Вардар, през VII век.
Българи между Дунав, Рила и Родопите; българи в Македония между Рила, Пирин, Родопите, река Места, Бело море, Грамос и Шар планина. А ето и славяни в съседство на запад. Нужен е съюз с мизийско-тракийски българи, с македонските българи в по-голямо държавно образование-съюз като федерация, конференция..., член на европейско, а то на общочовешко ощосъжителство и мир, свобода, истинска демокрация и равенство."
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Иван Кротев е адвокат и общественик роден на 23 декември 1892 г. в гр. Кукуш . Баща му Андон Кротев взема участие в Илинденското въстание през 1903 г., за което е осъден на 101 год. затвор и заточение, от което е освободен в резултат на амнистия. Кротев завършва прогимназия в Кукуш и Солунската българска мъжка гимназия "Св. Кирил и Методий" . След опожаряването на града през 1912-1913 г. се преселва с родителите си в Пловдив. През 1913 г. е студент-юрист, като по-късно специализира в Франция и Швейцария, където учи федерално право. Сътрудничи на пловдивски вестници. Превежда "Синята птица"- пиеса от Метерлинк. От 1919 г. е първи секретар и основател на Македонско емигрантско дружество в Пловдив. Съратник е на Петър Ацев, Михаил Герджиков и други дейци на ВМРО . Пише статии върху аптечното дело, кооперативното движение, македонския въпрос и др. проблеми. Общински съветник в Пловдивската община, отговорник за 36-те кооперативни сдружения в града. Като съветник прокарва идеята за строеж на тунели под пловдивските тепета - за прикрития против бомбардировките от войната, спомага за укрепване бреговете на р. Марица и др. След 9.ІХ.1944 г. продължава обществената си дейност, пише изследвания върху историческото минало на македонските българи , върху живота и дейността на Гоце Делчев , с който са били приятели като деца и др. Умира в Пловдив през 1981 година.