"Поводом споро со ГОЦЕ ДЕЛЧЕВ јас просто неможам да разберам дали Гоце неје роден од мајка или је бес род .
!) Гоце Делчев никаде неје одрекол дека неје Бугарин
2) Крстан со сведочанство като Бугаеин си име Гоце.
3) Е един од прерожбениците кој участва во создаването на единствената организација која војува В.М Р.Б.О. Која војува прво за Аутономија на Македонија и Тракија. и по касни после убисвото на Гоце и идването на Тодор Александров со подновуването на В.М.Р.О. е чиста борбата со новите принципи на В.М.Р.О./за војуване за државјанство со јасна и определена цел извојуване своја засебна држава ( МАКЕДОНИЈА за сички НАРОДНОСТИ кој ЖИВЕЈАТ Македонија бес разлика на националнос вера и пол. Но неоспорим факт је дека се борил за Македониј исто така неуспорим факт дека је Бугараин.во које негледам да има некоја грешка кешкин даје имало и неколко Грака или Срби јас мислам дека немаше да има грешка..но такво нешто нема.имаш само проблеми од них"
Източник: Сканирана от оригинален екземпляр
Автор: Кратка биография на автора от вестник "Труд":
Любен Топчев днес живее в Ню Джърси, но е роден в Струмица през далечната 1928 г. Бил е на 16 години, когато в родния му край за пореден път се установява югославската власт, този път в съчетание с комунистическата идеология. Това поражда масово недоволство сред патриотично настроената част от населението. Най-активни са учениците и студентите, които сформират нелегални групи, пишат позиви и се борят за отстояване на истината и освобождаването на Вардарска Македония от Титова Югославия. В такава група се включва и семейството на Любен Топчев. Той и брат му стават членове на съпротивителното движение. Поривът към свобода обаче е прекършен през 1951 г., когато нелегалната група на брат му Стефан Топчев и съмишлениците му, известна като „Струмишката петорка”, е разкрита и нейните членовете са убити от зловещата югославска УДБА.
Любен Топчев разбира, че неговият живот в Югославия също виси на косъм, поради което бяга от Югославия и след дълги премеждия се установява в Бразилия, а години по-късно в САЩ, където и до днес е активист на Македонските патриотични организации.