Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Радко: Аз съм българин от Македония", публикувано във в-к "Демокрация", год. XII, бр. 5 (3477), София, 8 януари 2001 година
Иван Михайлов от Ново село, Щип, Вардарска Македония - "Радко: Аз съм българин от Македония", публикувано във в-к "Демокрация", год. XII, бр. 5 (3477), София, 8 януари 2001 година


Увеличи
Описание

През 1989 година журналистът от Скопие Борис Вишински влиза в контакт с Иван Михайлов и успява да си издейства интервю с последния лидер на ВМРО Иван Михайлов. Условието е Михайлов да отговори писмено на въпросите на Вишински. За съжаление журналистът никога не публикува интервюто. 11 години по-късно обаче сътрудничката на Иван Михайлов – Вида Боева предоставя на в-к "Демокрация", интервюто за да види то най-после бял свят.

""Извършеното от него (Владо Черноземски) в Марсилия не може да се нарече убийство. Това е така ясно за всеки, който що- годе познава режима на крал Александър и плановете на Белград. Всъщност значи убиецът бе Александър и неговата политика. А Владо се яви само като изпълнител на наказанието, което чрез хиляди клетви, потоци сълзи и кръв бяха произнесли срещу него цели народи – като македонските българи, хърватите, албанците, както и други милиони недоволни граждани и селяни всред другите народности в тая държава: между тях и доста сърби." Горните думи са писани в книга IV от моите спомени в главата "Събитието в Марсилия".
Целият народ в нашата родина, а поне голямото му мнозинство и в други народи в Югославия тържествуваха при известието, че е наказан сръбския крал. Знам, че собствената ми майка, живееща тогава по необходимост в Сърбия със семейството си, два пъти е молила по-малкия ми брат да я води в Белград, за да види в музея револвера, с който е убит кралят. "Да му цъфти ръката!" – е казвала, виждайки тоя револвер. Благословията се е отнасяла очевидно за онзи, който наказа анти-народния тиранин крал Александър; но е замествала – логически е ясно – благословиите и на безброй вдовици и сираци, жертви на режима."


"Отговарям решително: аз съм българин от Македония. В същото време никога не съм пренебрегвал географското име на нашата родина Македония. С географското име "македонец" с мене лично са се запознавали поне 200 души турци в Мала Азия, когато бях задържан (да не продължа пътя си към Запада – по желание на Белград и на балканските му съюзници). Всеки турчин радостно ми е казвал при запознаването ни: „бенда македоняли им“ (и аз съм македонец). Виждаме, че турците отлично виждат разликата между географското име и националното име – казва, че е македонец, но преди това е казал, че е турчин. Младите или даден процент от тях във Вардарска Македония очевидно са научени от други, че Ванчо Михайлов не е българин, и продължават да си вярват, че е само македонец (по рождение). Други пък нашенци в цялата огромна наша емиграция, особено в България, също тъй в цяла Пиринска Македония, а немалко и в другите части на нашата родина Македония отлично знаят, че Ванчо е твърд българин. Той помни отлично дядо си, който се помина през 1907 близо 80-годишен. Дядо ми отлично помнеше своя дядо, който е раждан нейде около първите две десетилетия на ХVIII век. От безброй приказки на дядо ми, отнасящи се и до спомени за неговия дядо, безпогрешно съм заключавал, че приблизително до времето на отца Паисия българското име и съзнание всред нашия род е било толкова бистро, колкото е днес моето."

"– Интересът към вас в Македония расте все повече и повече. Ще дойде ден, когато и вашите книги и изказвания ще бъдат привлекателни четива за сегашните и идните поколения. Какво трябва да знаят тези поколения за вас, какво бихте им препоръчали вие?

– Когато в 1941 се отвориха българските училища в Македония, никъде там не се появи бунт и не се поискаха други училища. Във възрастните хора, всред по-старото поколение още бе свеж споменът им за учението им в отделенията на българските училища в Македония при турския режим.
Ако в 1941 се създадеше независима Македония, а населението я приемеше с радост, то би се борило, за да запази тази държавност и по-нататък. Но едно е ясно: нямаше да има възможност за измисляне и създаване на „македонска народност“ и „македонски език“. Френският социолог проф. Ги Еро правилно обясни в книгата си „Народи и езици в Европа“, че този език и тази народност са създадени да объркат понятията на хората.
Препоръчвам на младите в Македония здраво да държат, че ние сме българи от хиляда години насам. Но и да не избягват от идеята за независима Македония с признатите в нея исторически народности. Свидетели за миналото на българите в Македония са гърците, аромънците, албанците, турците, евреите. Тези народности и днес си живеят с вековните национални техни имена."


"Отдавна бях чел някои стихове на „новия язик“. Друго на този език не съм чел. Лично аз признавам само български диалекти в Македония. Онова, което вие считате като специална литература и култура, според мене не е друго, освен една диалектна гранка на българската национална литература. "


Източник: Статията е сканирана от В. Стоянов

Автор: Иван (Ванчо, Ванче) Михайлов Гаврилов (1896-1990, Рим, Италия) е легендарен български революционер, последният дългогодишен лидер на ВМРО.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 964 пъти.