"Новият султан Мухамед I продължил завоевателната борба на предшествениците си в Балканския полуостров. Турците нахлули в Албания, завладели южната й част и наложили там своя военно феодален строй (спахии).Султан Мурад II завзел Централна Албания и поставил турски гарнизони в градовете, като оставил на местните феодали владенията им при условие, че ще изпълняват задълженията на турски васали (участие в походите на турците със своя войска и плащане годишен данък). Един от тези феодали бил Йоан Кастриоти, владетел на планинските покрайнини Мат и Дебър, по произход славянин (прадядото на Скендербег се наричал Бранила). Притиснат от Венеция и от Турция, той водил колеблива политика, ту ставал съюзник на Венеция в борбата й против Турция, ту пък се признавал за васал на турския султан.

Няма достатъчно исторически извори за неговия (Георги Кастриоти) живот и борческа дейност. Главен извор е биографията на Скендербег, написана на латински език от хуманиста, албанец по произход, Marinus Barletius под заглавие Historia de vita et gestis Scanderbegi, Epirotarum principis, Roma 1508-1510. Неговият борчески живот е добил легендарен характер в паметта на албанския народ и на българското население от Шар планина до Охридското езеро. Българите-мияци в Дебърско се гордеят с неговото героично дело и се смятат за негови потомци. Това се дължи на обстоятелството,че в продължителната борба (близо 24 години) на Скендербег срещу турците е участвувало и българското население в неговото феодално владение. То е запазило още свежи спомени за тоя балкански герой. Народните предания са вдъхновили охридския поет Грегор Пърличев да възпее Скендербег по омировски начин в поемата си, написана на литературен гръцки език „Σκεντέρμπεης“.

С Георги Кастриоти се гордеят и албанците, те го смятат за свой национален герой. Приема се, че той се родил в 1405 г. и бил на 18-годишна възраст, когато баща му го дал за заложник на султан Мурад II. За бойните си способности той спечелил доверието на турския султан. Участвувал в турските походи като пълководец и заради проявената храброст бил причислен към турската военна аристокрация със званието бег. В 1438 г. Мурад II го назначил за управител (субашия) на укрепения град Круя (или Кроя) главен град на турския санджак „Албания", който обхващал приблизително днешна Централна Албания, а в 1440 г. бил поставен за управител (санджак-бей) на Дебър...

Революционното възбуждение на населението там и намалението на турските военни сили в Албания го насърчили да се вслуша в гласа на народа и да започне решителна борба срещу турското господство. Най-напред превзел важната крепост Круя, гдето на 28 ноември 1443 г. сутринта се развявало вече знамето на феодалния род Кастриоти (черен двуглав орел на червено поле), което и станало национално знаме на независимата албанска държава. След това той превзел други градове и крепости, между които н Светиград (при сетнешното турско селите Коджаджик) в Дебърско,погранична крепост.С цел да създаде единна албанска държава Скендербег свикал в гр. Алесио (Леш) на съвещание („кувенд”) другите феодали в Албания. Те сключили военен съюз, наричан Албанска лига, за обща борба срещу турците (март 1444 г.). Скендербег бил определен за върховен вожд на обединените военни сили. Оттогава той водил упорита съпротива срещу турците до края на своя живот, като привличал самоотвержени бойци от Албания и Дебър, а вероятно и от охридската покрайнина Дебърца (Долна и Горна). Изобщо здрава опора му било борческото албанско и българско население в тези области, за да отбива усилените опити на турските султани Мурад II и неговия син Мухамед I да възстановят своята власт в Албания."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид академик Иван Йончев Снегаров (1882-1971) е голям църковен историк, архивист и археограф. Работи като учител в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр, Солунската българска мъжка гимназия, в Ямболската гимназия, Софийската семинария и др. Редовен доцент в Богословския факултет на СУ в Катедрата по история (1926), редовен професор (1933), член-кореспондент на БАН (1933), академик (1943), титуляр на Катедрата по история в Софийската семинария (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година. Директор е на Института за Българска история при БАН от основаването му през 1947 до 1950 година, директор на Архивния институт при БАН (1951-1959). Иван Снегаров е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен (1958). Той е член на Охридското културно-просветно дружество и на ВМОРО от 1902 година, редактор е на вестник „Автономна Македония“ (1920-1923). Член-учредител е на Македонския научен институт и е сътрудник на органа му „Македонски преглед“ (1924-1943).
За повече информация за автора тук
И на църковния сайт за православието тук

---