"Господине Министре,
Крайно щастливъ се считамъ за гдѣто на менъ се падна рѣдката честь да бѫда натоваренъ съ тежката, но благородна задача да организирамъ общинската служба въ новоосвободения отъ храбрата българска войска мой милъ роденъ градъ Дебъръ, за каквато цѣль бидохъ и командированъ тамъ съ заповѣдъ № 1106 отъ 10 декември 1915 година Господине министре,
Слѣд като си набавихъ нужднитѣ книжа, закони и други потрѣбности и слѣдъ като пристѫпихъ къмъ назначението на необходимия персоналъ, азъ се опѫтихъ къмъ Дебъръ, гдѣто и пристигнахъ на 29 декември. Моитѣ добри съграждани-дебрани ме приеха крайно любезно и привѣтливо, а врѣменната общинска власть...ми прѣдаде общинското управление и на 1-й януари 1916 година, азъ встѫпихъ тържественно въ изпълнение на повѣрената ми длъжность...
Дебърската кутловина е елипсовидна и е обградена отъ голѣми масивни планини. На югоизтокъ се издига планината Стогово, на сѣвероизтокъ Кърчинъ планина съ своето продължение къмъ банишката планина, на сѣверозападъ издига гордото си чело планината Два-Брата, на западъ планината Вида-Звезда, а на югозападъ планината Ябланица, която носи името на селото Ябланица. Между тия планини текатъ: отъ изтокъ рѣката Радика, която като извира отъ шарскитѣ планини Рудака и Корабъ, криволичи покрай Бистра планина и Кръчинъ, прѣрѣзвайки една часть отъ дебърското поле и се влива въ рѣката Черни-Дринъ, като минава край града Дебъръ на 5-6 километра растояние. Рѣката Черни-Дринъ иде отъ югъ, прѣрѣзва плодороднитѣ и живописни долини на планинитѣ Стогово и Ябланица и дебърското поле като поглъща водитѣ на рѣкитѣ Радика, Вида-Звезда (Окещунъ) и ония на други по-малки рѣкички отъ водораздѣла на планинитѣ Два-Брата, Кръчинъ (Дешатъ) и Корабъ...
1) Галичката, или Рѣканска околия, която сърбитѣ гонейки цѣльта да сломятъ силния духъ на българизма въ дебърско сѫ присъединили къмъ Тетовския окрѫгъ, при всичко, че центърътъ на този окрѫгъ градъ Тетово се намира на цѫли 100 километра разстояние, когато Дебъръ едва отстои 18 киломентра...
...Па освѣнъ това, самото положение на Дебъръ, като пограниченъ градъ, изисква тамъ да сѫществува по-силна власть. Не е достатъчно само сѫществуването на добъръ гарнизонъ въ този градъ, но би трѣбвало въ него да се намиратъ повече учрѣждения, което ще прѣдставлява отъ себе си и извѣстна подкрѣпа за тамошното измѫчено българско население, па освѣнъ това, то ще накара мнозина отъ изселилитѣ се дебърски граждани да се завърнатъ въ родния си край...
...Прѣди 80 години и гр. Кичево е зависѣлъ въ административно отношение отъ Дебъръ, но тогавашното турско управление въ стремежа си да придаде албански видъ на дебърския окрѫгъ е прѣхвърлило градъ Кичево къмъ битолския окрѫгъ, като е присъединило къмъ дебърския санджакъ града Матъ и околностьта му, населението на което е чисто албанско..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Иван Кузманов Божинов (1867-1927; София) е български просветен деец, книжар, печатар, публицист и издател. В печатницата му се печатат вестниците "Глас Македонски", "Вардар", "Автономия", "Борба за свобода за Македония и Одринско" и др.; отговорен редактор е на списание "Лоза", списание "Свят", редактор и издател на в. "Дебър" и др. Съставител е на „Българско календарче“, „Календарче България", „Календарче Вардар“ и т.н. Кмет е на Дебър по време на българското управление на града през Първата световна война. За повече информация за Иван Божинов тук

---