Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Мемоар на Скопския окръжен комитет до българското правителство през 1913 година", публикувано във в-к "Родина", бр. 1, год. I, Скопие, 18 декември 1915 година
Скопски революционен окръг на ВМОРО - "Мемоар на Скопския окръжен комитет до българското правителство през 1913 година", публикувано във в-к "Родина", бр. 1, год. I, Скопие, 18 декември 1915 година


Увеличи
Описание

През 1915 година Скопският вестник "Родина" публикува "Един исторически документ" – мемоарът на Скопския окръжен комитет на ВМОРО до българското правителство от 16 януари 1913 година.

"Високо уважаеми Господин министър председателю,
Ние, организираните българи от Скопския революционен окръг, обзети от онова благодатно чувство, което изпитва петвековният роб пред зарята на своето освобождение, приветствуваме чрез Вас своите северни братия за техния незабравим подвиг – със своята мощна десница да възкрасят забравената и подугана правда на Балканския полуостров.
Като синове на същото отечество, ние следим с трепет съдбоносните събития и очакваме да се осъществи заветната мечта за общебългарска родина и държава. От тази държава ние не искаме да бъдем отлъчени, защото Скопско, погледнато от всека страна, съставя неразривна част от останалото българско землище и особено от Македония."


"Етнографически Скопско образува една целина с останалото македонско българско население. Никъде другаде не са тъй естествени етнографските граници между сръбското и българското племена, както тук Шар и Църна Гора. В Скопско, а особено в града Скопйе българите представляват компактна маса и са със силно национално съзнание. В Скопйе има повече българи, отколкото в Прилеп, Щип, Велес, Битоля, Охрид и други македонски градове. Българският език се е наложил на скопската чаршия и скопския пазар при покупко-продажбите, От 38,000 жители в Скопйе около 20,000 са българи, останалите турци и албанци. В Куманово и околността и то според сръбски източник от 50,000 жители, 35,000 са българи. В самото Куманово, според направеното сега от сръбските власти преброяване, 1194 къщи са български, а сърбомански 319. В Тетово и Гостиварско от 80,000 жители, 32,000 са българи.
Въпреки факта, че Скопйе и околността му са били най-дълго време в сръбски ръце преди завоюването им от Турците, сърбите не са успели да заличат българския им характер. Не само средновековната, но и новата история на Скопско е история предимно българска. Далеч още преди създаването на Екзархията, тук имаме културни деяпроявления от големо значение за националното ни възраждане. В епохата на тъмното робство, чак в XVI век, в Скопйе е имало българска книжарница на Кара Трифун. Кирил Пейчинович от с. Лешок още в 1816 г. почва да печати своето "Огледало" на "български" език. В 1835 год. е съградена прочутата в народните борби "Пресветая Богородица", във фермана на която изрично е казано, че е предназначена за българите. Скопяни първи прогониха своя гръцки владика още в тридесетте години на XIX век и с това дадоха пример за подражание не само на българите от Македония, но и на българите от днешното царство. Те взеха най-активно участие до край в църковните борби и скопската епархия е една от първите македонски епархии, която се удостои с български владика."


"Като Ви излагаме горното, Господин министре председателю, ние целим да припомним на българското правителство – припомнюване, може би, излишно за просветени държавници като вас, – че нашият край е неразделна част от останалата българска Македония и че следователно, през настоящата война, с която се преследва освобождението на българските земи под турско владичество, не може да се забрави и нашия край и да се остави под ново чуждо владичество. Обаче за дълбоко наше съжаление до нас стигат твърде печални слухове, които непрекъснато ни терзаят. Мълви се, че нашият роден край е пожертвуван или че той ще бъде пожертвуван на сърбите за техното участие в настоящата война. Поведението на сърбите иде в подкрепа на тия слухове и нашите опасения се усилват. Сръбските власти у нас се настаняват като че ли за винаги; те като че ли от Скопйе правят втора сръбска столица. Те не търпят българското име и непрекъснато оскърбяват нашите национални чувства. Ако ние търпим временните издевателства на съюзниците сърби, това правим с надеждата, че нема да се намери българско правителство, което да отстъпи на сърбите един така чисто български и съзнателен в национално отношение край, като скопския; че нема да се намери българин, който да хвърли, и то след толкова пролета кръв, в черни дни и погибел своята собствена земя.
Смеем да Ви уверим, Господин министър председателю, че българите от скопския край, които са дали толкова много скъпи жертви, са готови и на нови за постигането на националния идеал – присъединяване на всичките българи към Царство България.
От Управлението на Скопския Революционен окръг."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Скопският революционен окръг на Вътрешната македоно-одринска революционна организация през 1906 г. обхваща революционните организации на Скопска, Кумановска, Щипска, Паланечка, Кратовска, Кочанска, Велешка, Светиниколска и Тетовска околия.
За повече информация за Скопския революционен окръг и конгрес тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 683 пъти.