Една реч на д-р Христо Татарчев произнесена по време на честването на петнадесетгодишнината от Илинденското въстание в Крушево през 1918 година.
"...Събрани на това мѣсто, въ историческо Крушово - сиимволъ на многогодишна трудна непрѣкѫсната революционна дѣйность и на материаленъ протестъ на единъ измѫченъ народъ срѣщу турския режимъ и европейската дипломация съ палиативитѣ си - за да отдадемъ заслужена почитъ на падналитѣ герои за свободата на Македония, респективно за цѣлокупния българскии идеалъ, не мога да не се повърна назадъ, когато шепа едва - 6 младежи, - Д. Груевъ, Хр. Татарчевъ, Попъ Арсовъ, Ив. х. Николовъ, Хр. Батанджиевъ и А. Димитровъ, двама напуснали училищната скамейка, движими отъ идеалитѣ на свободен и културен животъ, който тѣ бѣха вкусили въ странство и България, надцѣнявайки своитѣ умствени и физически способности, нагърбиха се прѣзъ есеньта на 1892 г. въ Солунъ съ тежката и страшна задача - да работятъ за свободата на Македония....
Когато днешниятъ катаклизъмъ между народитѣ ще прѣстане при възтържествуване на нашия идеалъ, когато мизиецътъ, тракиецътъ и македонецътъ ще се надпрѣварватъ да събиратъ плода отъ мирния трудъ, когато славната Стара планина ще изпраща своята мелодия на кавалъ на своитѣ посестрими: Пирина, Круша планина и Бѣласица, когато песеньта на жетварката отъ Добруджа ще се подзима отъ жетварката по Струма, Вардаръ и Дринъ и когато бълг. войнъ опрѣнъ на Черно море, Бѣло море и Адриатика, като Сфинксъ ще посочва границитѣ на българското племе, тогава ще бѫде Илиндень праздникъ надъ праздницитѣ и тогава намъ и на ония, що носятъ бѣлѣзитѣ на миналото по тѣлото си, па и на всички българи, отърсени отъ съблазнитѣ на днешното врѣме - отъ помпъ и суетность, налага се да заживѣемъ съ идеалитѣ на падналитѣ за свободата борци, съ полета на духа имъ, съ сѫщото семеотрицание и безукоризненость за служене народу за напрѣдъка и величието на българското племе."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Ресен Христо Николов Татарчев (1869-1952, Торино, Италия) е български лекар и един от основателите на ВМОРО. Участва в организирането на Съединението на България през 1885 година, рганизирано от Българския таен централен революционен комитет. Включва се като доброволец в Българската армия и в последвалата Сръбско-българската война. Учи медицина в Цюрих и Берлин и след завършването си работи като лекар в Солунската българска мъжка гимназия. Служи като лекар и в Българската армия през Балканската, Междусъюзническата и Първата световна война.
За повече информация за автора тук

---