Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Автобиография на учителя Марко Григоров", публикувано в "Попътни мигновения", София, 2002 година
Марко Григоров - Брадина от с. Тресонче, Реканско, Вардарска Македония - "Автобиография на учителя Марко Григоров", публикувано в "Попътни мигновения", София, 2002 година


Увеличи
Описание

Спомените на видния български педагог и филолог Марко Григоров - Брадина от Тресонче.
"Село Тресонче се състои от 15-20 махали. Всека се намира на некое високо, сравнително равно място, на некой рид. Една от друга махалите са разделени с дълбоки дерета, през които изтичат малки поточета. По-главни махали са: Брадиновци - тя заема средищно място в селото и се състои от десетина къщи, със стотина и повече жители. Тя е най-известната и по богатство, и по това, че от тая махала са излезли много хора, които са ръководели селото, като кметове, главно кехаи, епитропи, учители, свещеници и борци срещу гърцизма, който у нас не е могъл да пусне корени. От нея са излезли и много образовани хора, които в България са заемали ръководни постове по просветата; Пешковци-най-отдалеченото селище, махала, която се намира под самата планина Бързовец-сред дъбова гора. Зимно време тук никой не може да дойде, нито пък да излезе оттам. Диви кози се крият в Бързовци; Горно Кадиевци и Долно Кадиевци, които се намират край самата река-чиста, бистра, студена, пълна с пъстърва. Лете тук над селото овчарите правят пирове, където къпят по няколко пъти овцете, преди да ги стрижат, за да блесне вълната им като чиста коприна; Вьрленци-над Брадиновци, Подровин, Леховци, Юруковци, Крапниковци, Тризловци, Бутковци, Кичевци и др...

За произхода на името Брадиновци най-вероятно е следното предание. Майка изпратила синовете си на чужбина (на гурбет) за печалба. Тя ги изпратила млади, а те се върнали вече възмъжали, брадясали. Като ги видела майката да се връщат такива, извикала: „У, какви сте ми брадиловци, брадиновци!" Аз съм син на Глигура, той е син на Георгия, последният е син на Марко, на когото аз съм кръстен. По-назад имената на другите прапрадеди не ги знам. Дедо Марко е имал брат - дедо Сарджо. Дедо Марко бил висок, възсух, пъргав и с брада, бил дългогодишен сиптроп в черквата в селото. Дедо Сарджо го помня. Той беше среден на ръст, облечен в дълъг кожух с шапка, с чалма на главата и винаги с патерица в ръка. Гонил ме е веднъж - това го помня - бех се качил на череша да бера още неузрели череши. Едвам сполучих да избегам от патерицата. Знае се, че той е бил глава на селото, старея, когото всички слушали, уважавали, боели се от него и се допитвали за съвети... Никакво оплакване на владиката пред турските власти против дедо Сарджо Брадина не помагало, защото последните знаели кой е дедо Сарджо Брадина. Арнаутите също са били респектирали от него. Селото през негово време е цъфтяло.
Дедо Георги Брадина - син Марков, баща на баща ми е наследил авторитета на дядо Сарджо. Той, негов братов син е бил кмет на селото около 20 години н се ползувал с голямо име и в селото, и пред турците, и пред арнаутите. И в негово време нашата къща - Гьоргиоската, е била в завидно положение. Дедо Георгия имаше синове: Спиро, Глйгур, Нестор, Постол, Мане и дъщери: Милка и Галена, Последните не ги помня. Казват, че били много, хубави и ме обичали много като бебе: Баба ми се казвала Елена - не помня и нея.

Разложение и упадък на Брадиновци
Арнаутите (албанците-северните, наречени „геги") са причина да се разпадне не само нашият род, но и всички наши села да обеднеят и да променят коренно начина си на живот. Арнаутите живеят в непристъпни скалисти места, дето не може да се ражда нищо друго освен по малко царевица и картофи. Затова те дирят прехраната си от другаде, като паразити. Съседи на богатите миячки села, те нападат от време на време едно или друго село и грабят овце, коне, дрехи, храна и всичко това отвличат по домовете си да хранят семействата си. Това е станало система у тях и траяло години наред. Властта не е вземала никакви мерки, за да запази християнското население от тия безчинства и грабежи на арнаутите.
Баща ми веднъж се връщал от София у дома. Преди да влезе в селото, срещат го арнаути, вземат му 150-те лири (наполеони), кои ги носел, също и хубавия кон, който бил купил и София за 150 лири и почти гол го пущат да си иде у дома. Такива примери са безброй...
...Аз и брат ми Огнен бяхме ученици в килийното училище при поп Йован. Баща ми беше ни пратил от България, където ходеше да работи като дограмаджия по постройки, черковна книга - Наустница. С нея ходехме при поп Йован, в един зимник седяхме на греда. Той ни прочиташе урока, даваше ни книгата и следния път отивахме пак при него и сега ние му четяхме урока. Тогава той ни даваше друг урок. Брат ми Огнен не вървеше добре, но аз напредвах. Килийното училище беше прекъснато и заменено със светско, когато дойде за учител Мино Петков Брадински. Той беше свършил в Солун българска гимназия и беше назначен за учител от Екзархията в родното му село Тресонче."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Марко Григоров Брадинов (Брадина) е български просветен деец; дългодишен директор на ІІІ мъжка и III девическа образцова гимназия в София; филолог; наследник на изтъкнатия миячки род Брадина (Брадиновци) от Тресонче;


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 464 пъти.