Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "От София до родния ми край и обратно", публикувано във в. "Независима Македония", брой 144, 145, София, 1926 година
Сребрен Поппетров от с. Горно Върбени (Екши Су), Леринско, Егейска Македония - "От София до родния ми край и обратно", публикувано във в. "Независима Македония", брой 144, 145, София, 1926 година


Увеличи
Описание

"На 13 октомври потеглих за родното ми село Екшису (Върбени) - Леринско в Македония под гърцко робство. Отпътувах през Петрич - Демир Хисар. На границата в наша земя заварих гърцкия офицер подпоручик Панайотис на гости при българския офицер капитан Николов - моя бивш ученик.
На 15 вечерта бех в Солун - в хотел "Флорина" - "Лерин" - стопанин и съдържател Димитър Георгиев от с. Сребрено, Леринско. На 16 октомври останах да се явя пред гръцко-българската комисия и да разгледам Солун дето съм учителствувал седем години. Общият изглед на Солун е такъв, какъвто беше в турско време. Промената е двойна: а) През разрушените и опожарени части се прокарани много широки улици и оставени големи площади покрай които тук там са съградени великолепни здания и б) грозни грамади от останките на срутените и опожарени здания...
Българската гимназия, която създаде с хилядници учени българи от Македония и които са учителстували български учени, писатели и поети е обърната на жалко и грозно помещение за малоазийски бежанци - натъпкани като сардели в нея. Мазилката й паднала, некои нейни части срутени, двора ѝ пълен със сметища, приградията ѝ разрушени - пълна грозота те удря в очите и болезнени чувства възбужда. А аз съм бил и ученик и учител в нея. И колко други като мене. Двете български черкви - Св. Св. Димитър и Кирил и Методи са обърнати на яхъри. Над тех стърчат кръст и се издигат камбанарии и вътре натъпкани като сардели с бежанци. Черквата Св. Георги в Пиргите е преосветена и обърната на гръцка.
Българската девическа гимназия оцелела е обърната на гръцка такава. Образцовото първоначално училище "Св. Атанас" махала също. Всички други първоначални наши училища имат участта на гимназията - мъжка и на двете черкви. Българи са седнили доста много в Солун, но се спотайват, по известните неколко търговци минават за сърби, а мнозинството - за гърци. Срещналите се с мене говорят български и плачат за българското минало на Солун, плачат за избитите български войници в Св. София, за хвърлените в морето от гърците български дейци, за избитите първенци от цела Македония в солунските затвори и по островите между заточените.
На 17 октомври заранта потеглих за родното ми село и около обед бех на гарата до него - посрещнат от много мои роднини, които са се научили от пътници, че си отивам тоя ден. Същият ден до вечертва се извървеха всички почти селяни на "добре дошел". Дойде кметът на селото - мой ученик, наедно със старши полицейски от селския участък...
...останах месец и половина в родното село и в околията между роднини, приятели, познати връстници и между целото население в Леринска и Кайлярска околия...."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Сребрен Поппетров Попдимитров (1870-1950, София) е виден български революционер, общественик и политик. Член на ВМОРО от 1895 г. Български учител, училищен инспектор и директор в Струмица, Скопие, Тетово, Солун, Сяр и Одрин. Редактор на солунския вестник "Учителски глас". По време на Първата световна война е училищен инспектор в Скопско и Тетовско и е български окръжен управител в Битоля (1916-1917) и Куманово (1917-1918). Организира учредителния конгрес на Македонската политическа организация в САЩ и Канада. Депутат от Македонската парламентарна група в XXI Обикновено народно събрание (1923-1927) на Царство България. От 1928 до 1931 г. е главен инспектор на църковно-училищното дело на българите в Албания.
За повече информация за Сребрен Поппетров тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 348 пъти.