Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "† Павел Христов; Павле и федеративната идея; Погребението на Павел Христов", публикувано във в. "Автономна Македония", брой 72, София, 1922 година
Никола Киров-Майски от Крушево, Вардарска Македония - "† Павел Христов; Павле и федеративната идея; Погребението на Павел Христов", публикувано във в. "Автономна Македония", брой 72, София, 1922 година


Увеличи
Описание

"Като революционер и македонски деец, Павел Христов винаги свето пазеше заветите на пѫрвите революционни апостоли и спасителния лозунг "Македония за македонците. Той беше не само по идея привѫрженик на общо ратоборство от страна на всички народности в Македония, но и на дело доказа това, като успе да сближи бѫлгарите, албанците и власите в Битолско, за да работят за независимостта на Македония...

1903 г. есента. Вѫзстанието в Македония беше одушено в кѫрви и пепелища. Грамадната част от останалите живи вѫзстаници беха се легализирали с помощта на европейските агенти и една малка част замина за Бѫлгария...Потребно беше преди всичко да се повдигне духа на народа, да се реорганизира и да се извика наново кѫм сплотеност и организирана борба. За целта Генералния Щаб на В.М-О.Р.О. преди да напусне усоите, които вече ставаха неприветни, отправи до населението една прокламация, с която ако си спомням добре, като му изтѫкваше до колко ние сме били силни и как сме раздрусали Отоманската империя, подчертваше грамадното значение на това вѫзстание и, че свиваме знамената, за да ги развеем отново...
По туй време аз бех учител в Крушото зает изцело с организирането на градските групи...
Щом получих прокламацията, аз се ужасих. Как да я прочета на групите, как да се оправдая пред гѫркоманите, власите и албанците - прокламация, ултрашовинистична. . . "Ние бѫлгарите", "ние българите" и се "ние българите", сме били и ще бѫдем. Че и другите македонски вери и народности взеха активно участие било в подготовката, било в самото вѫзстание, че и те дадоха материална, морална и крѫвна дан за свободата на Македония, че и с техни хора беха препѫлнени занданите в името на автономията. Това никак не интересувало авторите на прокламацията. За мене беше ясно, че чрез нея се всажда сепаратизма и се сѫздават благоприятни условия за една кѫрвава противобѫлгарска борба между сгрупираните до сега в името на идеала македонски народности...
Изпѫрво говорих с Павел Христов. Той спокойно и внимателно ме изслуша и напѫлно подкрепи гледището ми, като подчерта, че е и негово гледище. Дойдоха още двама членове от Окрѫжния комитет, които за да ме разубедат, зеха да ми четат лекции за "патриотизѫм" и за "бѫлгарски национални идеали" и като видех, че само по отношение на Крушово се сѫгласяват да се видоизмени прокламацията, но не и за всекѫде, аз не приех и се разделихме като неприятели.
Само Павлето ме изпроводи до вратата и тихо ми каза: "Поздрави приятелите в Крушово и им кажи, че те са в правия пѫт. Никаква прокламация! Гледайте си работата и стегайте се здраво!"


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Никола Киров Трайков-Майски (1880-1962;София) е български революционер и общественик, деец на ВМОРО. През Илинденско-Преображенското въстание Никола Киров е в Крушево и участва в обявяването и защитата на Крушевската република, а след въстанието е ръководител на Крушевския революционен комитет. Главен екзархийски учител в Емборе и Дебър. През 1911 г. в Дебър възобновява българското околийско учителско дружество "Свети Иван Бигорски", а през 1911-1912 г. е директор на училището в Ресен. След Междусъюзническата война емигрира с цялото си семейство в България и завършва право в Софийския университет. Участва в дейността на Македонската федеративна организация и на Илинденската организация.
За повече информация за Никола Киров-Майски тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 548 пъти.