"Балканскитѣ народи сѫ упражнявали прѣзъ дълго врѣме културно влияние единъ върху други, та затова при историческото изучаванье езика, вѣрванята и обичаитѣ у сѣки единъ отъ тѣзи народи не бива да не се обръща и къмъ тѣзи именно духовни сношения поне толкова внимание, колкото и къмъ ония сношения, които сѫ траяли, дордѣ сѣки единъ отъ тѣзи народи се е намиралъ въ по-тѣсна свързка съ другитѣ члѣнове отъ своята племенна група. Българетѣ, напр., отъ хиляда години насамъ сѫ имали по-малко земанье-даванье съ руситѣ, отколкото съ гърцитѣ. И прѣзъ това врѣме ще да е заела руската поезия нѣщо отъ българската (и наопаки) даже безъ никакво посрѣдство, но сѣкакъ това ще бѫде незначително спрѣмо това, що би се намѣрило слѣдъ сравнително изучванье нашата поезия съ гръцката. Това важи и за епоса, но особенно за лирическитѣ пѣсни. Още по-плодотворно е сравнителното изучванье на балканскитѣ езици за етимолога.
Тѣзи ми студии иматъ за цѣль да покажатъ, какъ стои въ науката въпросътъ за словѣнскитѣ поселения въ Гърция и да попълнятъ единъ Миклошичевъ трудъ по словѣнскитѣ елементи въ новогръцки езикъ. Но не ще бѫде излишно, мисля, да очертая...поне по-главнитѣ допирни точни на български езикъ съ новогръцки въ фонетиката, етимологията, образното изображение (въ народната поезия) и т.н. При това не искамъ даже за приведенитѣ случаи да претендирамъ, че съмъ рѣшилъ, кой езикъ върху кой е влиялъ и по какъвъ начинъ."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Велес Димитър Матов (1864-1896, Дрезден, Германия) е виден езиковед, фолклорист и етнограф, деец на Върховния македонски комитет.
За повече информация за автора тук

---