Рецензията, която "Лозарите" дават на книгата на френския офицер и общественик Леон Ламуш "България в миналото и сегашното", в края на която има и допълнение за Македония.

"Трѣбва, най-послѣ, да не се придава исключителна важность на езикътъ въ въпроситѣ за националность; въ Франция, пò-добрѣ отъ всѣкъде другадѣ, знаемъ, че разликата на нарѣчията не прѣчи на общностьта на патриотическитѣ чувства: избраната доброволно страна е во нѣкога пò-мила отъ колкото оная, която се налага отъ происхождемието. Е, самитѣ сръбски списатели признаватъ, че ако нѣкой попита единъ македонецъ за родътъ му, той ще отговори: „българинъ съмъ". Ние имахме впрочемъ, въ прѣдидущитѣ глави случай да докажемъ, че македонцитѣ се бориха заедно съ българитѣ, и турскитѣ статистики признаватъ, че 450,000 жители отъ вилаетитѣ солунски и битолски са се присъединили къмъ Екзархията. Сърбитѣ като не можаха да направатъ всите тия обстоятелства съмнителни, потърсиха да преобърнатъ значението имъ по единъ начинъ подобенъ на оня на гърцитѣ, който посочихме пò-горѣ. Македонцитѣ, като се обявяватъ за българи, и като работатъ за общото дѣло съ българитѣ, били сърби, криещи своята народность отъ страхъ да не си навѣятъ притѣснения отъ турцитѣ. Ако да бѣше дѣйствително така, тия българи щѣха по необходимостъ да стоятъ мирни всѣкога и би се пазили даже да взиматъ участие въ вълненията, които бѣха въ полза на българскитѣ църкви; това участие имъ е костувало, наистина, поне толкова преслѣдвания, колкото името сърбинъ би могло да имъ нанесе; и послѣ, както справедливо забѣлѣзватъ българскитѣ писатели, защо това изменение на народностьта не е могло да досегне жителитѣ на Стара Сърбия, които имаха тъкмо толкова да се боятъ отъ турцитѣ, колкото и жителятѣ на Македония?!
Както и да е, македонцитѣ, по тѣхното държанье въ въпросътъ на религиозната автономия и въ врѣме на сръбско-българската война, показаха, че се считатъ дѣйствително като българи и че знаяха и да останатъ такива."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Младата македонска книжовна дружина е българско просветно и благотворително дружество на емигранти от Македония, съществувало в София от края на 1891 или началото на 1892 до 1894 г.
В Младата македонска книжовна дружина участват редица изтъкнати просветители и общественници от Македония – Евтим Спространов, Петър Попарсов, Тома Карайовов, Христо Коцев, Димитър Мирчев, Андрей Ляпчев, Наум Тюфекчиев (български оръжеен търговец, деец на ВМОК), Георги Баласчев, Коста Шахов, Георги Белев, известни и като „лозарите“.

---