"В 1900 г. в селото ни Долно Броди за пръв път се образува революционен кръжок. Тогава дойде в селото Неврокопската чета с войвода Атанас Тешовски и секретар Стоян Филипов...
...Едва в 1903 г. към пролетта ние изложихме на дело нашата клетва. Към април месец се състоя общо революционно събрание на всички ръководещи...В това събрание взехме общо решение да се бомбардират двете банки Отоман - серската и солунската, едновременно. За тази цел двете чети на Гоце Делчев и дедо Георги Радев Броденлията, и милиционери от селата требваше да се съберат в с. Баница. Оттук щехме да потеглим за Сер, за да бомбардираме серската банка Отоман...Обаче ние не можахме да извършим сполучливо нашата света задача поради неприятелски причини. Четата беше предадена и ние обсадени. Сега не оставаше нищо друго освен с оръжие в ръка да браним своите права. Тук, в едно дере, нашата чета с ръководител Гоце Делчев залегна и ние правехме последни съпротивителни усилия. Падна убит воеводата ни Гоце Делчев и секретаря му Гущанов. Ние останахме безпомощни. Турският аскер налиташе на големи пълчища. Оръжието ни се привърши и нас не ни оставаше нищо друго освен смърт. Обаче едно щастие блесна пред нас. Четата на дедо Георги Броденлията проби обръча от турски аскер и ние успехме да се освободим. Тук беха обаче заловени книжата на Делчев, поради което, макар да се отървахме здрави, ние бехме осъдени на тежки изпитания...

България господстваше само 8 месеца. Аз, като ръководител на бивша организация, бех избран за български кмет. После отново война. Обяви се Междусъюзническата война. Българската армия тук немаше успех. Разделена против четири врага, тя не можеше да устои на гръцкия напън. Сега гърците стигнаха над Серес. Имаше нужда от помощ-милиционери; требваше да завардят местността Червения кал, за да не дойдат гърците в гърб на нашата войска. Тук аз се проявих отново като човек борещ се за българщината. По нареждане на един офицер аз заедно с 50 души другари, под командата на старшията Георги, тръгнахме да завардим местността. Отивайки, видехме, че местото е заето. Сражавахме се колкото можем. Паднаха убити доста от нашите другари...

От 1918 до 1924 г. стояхме в село под гръцко робство. Тук под робство ние отново се мъчехме за възвръщане на българщината. Знаейки ме като бивш революционер, борител за българско, мене ме преследваха, мъчиха и подлагаха на различни мъчения. Неведнъж посред нощ са ме вдигали и водили из затвори, участъци. Неведнъж са ме горели с варени яйца, врело олио, вследствие на което кожата ми е обелвана.... "

Може да поръчате „Македоно-одрински свидетелства" и да подкрепите излизането на втората книга от поредицата, като ни пишете на info@strumski.com или си я купите от книжарниците "Нисим" или "Български книжици" в София.

Източник: Издателство Струмски

Автор: Коста Димитров Каравеликов е дългогодишен деец на ВМОРО, четник на Гоце Делчев и Георги Занков, осъждан от турските и гръцки власти.

---