Иван Снегаров за повторното освещаване и откриване на църквата "Св. София" в Охрид през 1918 г.
"От многото старини, които сѫ запазени въ гр. Охридъ и които напомнюватъ за миналото величие на българския народъ и на Охридъ частно, е и черквата Св. София, въ която нѣкогашъ сѫ се коронясвали български царе, а великитѣ охридски архиепископи сѫ проповѣдвали благодатното и животворно слово Божие. Въ тая черква е запазенъ и прѣстолътъ на българския архиепископъ Григори. Тоя прѣстолъ прѣдставлява една рѣдка историческа цѣнность. Турците бѣха обърнали много отдавна тая черква въ джамия. Въ знакъ на признателность и прѣданость къмъ Н.В.Царя, рѣши се осветителното и очистителното отваряне на тоя исторически и до скоро поруганъ храмъ на стане на 26 м.м., а първата божествена литургия и първитѣ молитви къмъ Бога да се отправятъ за дългоденствието на Царя на 27 с.м., рождения день на Н.В.Царя Освободителя...

Очистителното и осветителното отваряне на храма стана на 26 м.м. слѣдъ обѣдъ. Точно в 4 ч. новопоставената камбана на черквата Св. София почна да бие. Удряше я най-стария гражданинъ, Д. Калайджиевъ, на възрастъ 115 г. Почнаха да биятъ и камбанитѣ отъ другитѣ черкви. Цѣлиятъ градъ се раздвижи. Мѫже, жени и дѣца на тълпи бързаха къмъ площада на черквата Св. София. Въ 4 и половина ч. образува се шествие отъ черквата Св. Никола и стана прѣнасянето на св. антимисъ за поставяне на св. прѣстолъ. Начело на шествието вървѣха 16 души свещеници съ Разпятието Христово, 2 дякони, мѣстния хоръ, генерал лейтенантъ К (Бояджиев)., окр. управитель Е. Спространовъ, кметътъ Ив. Групчевъ и гражданитѣ. Св. антимисъ се носѣше отъ свещеникъ Георги Бъндевъ, най-стария отъ свещеницитѣ. Шествието се спрѣ прѣдъ вратитѣ на Св. София. Тукъ свещеницитѣ и публиката наколѣнѣ произнесоха и обичайнитѣ въ случая молитви. И слѣдъ възгласа на свещеника: "Возмите врата князи ваши и возвиситеся и внидетъ Царъ славы", вратитѣ на черквата се отвориха..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Охрид академик Иван Йончев Снегаров (1882-1971) е голям църковен историк, архивист и археограф. Работи като учител в Цариградската семинария, Педагогическото училище в Сяр, Солунската българска мъжка гимназия, в Ямболската гимназия, Софийската семинария и др. Редовен доцент в Богословския факултет на СУ в Катедрата по история (1926), редовен професор (1933), член-кореспондент на БАН (1933), академик (1943), титуляр на Катедрата по история в Софийската семинария (1950), където работи и след пенсионирането си като хоноруван професор от 1951 до 1956 година. Директор е на Института за Българска история при БАН от основаването му през 1947 до 1950 година, директор на Архивния институт при БАН (1951-1959). Иван Снегаров е награден с орден „Кирил и Методий“ I степен (1958). Той е член на Охридското културно-просветно дружество и на ВМОРО от 1902 година, редактор е на вестник „Автономна Македония“ (1920-1923). Член-учредител е на Македонския научен институт и е сътрудник на органа му „Македонски преглед“ (1924-1943).
За повече информация за автора тук
И на църковния сайт за православието тук

---