Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Подвигът на Мара Бунева", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. VI, книга 3 (53), София, януари1934 година
Лазар Томов от с. Годлево, Разложко, Пиринска Македония - "Подвигът на Мара Бунева", публикувано в сп. "Илюстрация Илинден", год. VI, книга 3 (53), София, януари1934 година


Увеличи
Описание

Председателят на Серския окръжен комитет на ВМОРО Лазар Томов за Мара Бунева .

"Подвигът на Мара Бунева е велик по замисъл, геройски по изпълнение и саможертва и чутовен по своя ефект между поробените и далеч в чужбина. Мара Бунева – младата тетовчанка, бе израстнала в полите на грандиозния Шар, при шумния Вардар. Тя бе закърмена с млекото на майка българка, която от люлката ѝ разправяла за великото дело на Кирила Пейчиновича, за подвизите на стари и млади за запазването на българското име и чест и на българската реч от похитителя. Когато Мара Бунева порастна, виде, че Родината ѝ Македония, макар и под турско иго, с големи усилия бе напреднала в духовно отношение. В цела Македония немаше селище, малко или големо, без училище и черква. Тя виждаше, че на всекъде из страдалната ѝ Родина се носеше бунтовната песен на българина.
Дойде време, когато българското племе реши с върховни усилия да сломи тежкото робство. Сърби и гърци в съюз обаче не позволиха на тоя българин да се радва на своите усилия за свобода. Македония по Букурещкия мир бе заграбена, поделена между новите поробители – сърби и гърци.
Настанаха страшни времена. Сърбите още в първо време изпъдиха всичко будно – учители, свещеници и пр.
Така Мара Бунева бе принудена, поради тевките политически условия, да напустне роден кът, бащино огнище, да се раздели със свои близки и познати и да дойде тук в България. Като бежанка тя не престана да се интересува от съдбата на брата роб. Нейното сърдце бе съкрушено от страшните злодейства, вършени от сръбската власт над българското население. Една прекрасна сутрин, тя реши да се върне при своите близки в Тетово и Скопие, за да споделя с тех тежката съдба на роб и тежнения за свобода.
В Скопие Мара Бунева виде, че вече не се позволява българска реч, – немаше български училища и черкви. Всеки, който си позволи да говори на български, се смета за престъпник и се хвърля в затвор. Тя виде затворите пълни със студенти, стари и млади, граждани и селяни. Това всичко подействува съкрушително върху нейното отзивчиво сърдце. В душата ѝ силно заговори чувството на любов за Родината и чувството за мъст срещу похитителя на свободата.
Един прекрасен ден, на 13 януарий 1928 г., Мара Бунева с револвер в ръка напада Прелича край Вардара, убива го и при самозастрелването си, казва: „Аз обичам, обичам своето Отечество“.
Прелича бе един от потисниците на народа ни.
С убийството на Прелича тя високо заяви, че протестира от името на своя народ против страшното и непоносимо сръбско иго.
Горда по дух, Мара Бунева има сила да надвие живота и смъртта. Споменът за делото ѝ ще се носи от уста на уста между младите и ще им служи за импулс и назидание, как се умира за род и родина.
Мара Бунева отдавна не е между живите, но духът ѝ победи живота, победи и смъртта.
Вечна памет на големата македонска героиня!"


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Пиринска Македония Лазар Томов Крайнов (1878-1961, София) е общественик и ВМОРО революционер, председател на Серския окръжен комитет, активен деец на Илинденската организация.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 222 пъти.