Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Некролог за Трайко Цв. Китанчев; Погребението на Трайко Китанчев; Списък на венците по реда на подаванието положени над гроба на Тр. Китанчев", публикувано във в. "Глас Македонски", брой 34, 35 и 36, София, 1895 година
Коста Шахов от Охрид, Вардарска Македония - "Некролог за Трайко Цв. Китанчев; Погребението на Трайко Китанчев; Списък на венците по реда на подаванието положени над гроба на Тр. Китанчев", публикувано във в. "Глас Македонски", брой 34, 35 и 36, София, 1895 година


Увеличи
Описание

"Съ дълбока скърбь и душевна горесть извѣстяваме на всички приятели, че
Трайко Цв. Китанчев
(Прѣдседатель на Македонския Комитетъ и Търновски прѣдставитель)
на 31 Юлий т.г., слѣдъ полунощь, внезапно, на 38 г. възрасть, прѣдаде Богу духъ. Въ лицето на покойния, родителитѣ му изгубиха своята надѣжда и радость на стари години, а Македония - единъ най-самоотверженъ синъ, една безцѣнна цертва, неуморимъ ратникъ за свободата.
Трайко Китанчевъ е роденъ въ с. Подмочани (Горна-Прѣспа) прѣзъ 1857 г., отъ родители българи и православни.
Висшето си образование покойния е получилъ въ Руссия.
Причината на тая скоропостижка смърть още не е извѣстна...
Той е страдалъ отъ сърцебиение и това се прѣдполага да е едничка причина на смъртьта. Друго едно прѣдположение е, че покойния е отровенъ...

День печаленъ, день сѫдбоносенъ е и ще остане 2-й августъ; день за сълзи горѣщи, день за ридание за сѣко македонско сърце, което милѣе за свободата на татковината си...
Тѣлото на покойния, слѣдъ аутопсията, биде изложено въ залата на Македонското дружество, гдѣто поголѣмо множество, което се бѣше стекло нажалено, искаше да види за послѣденъ пѫтъ своя най милъ, най драгъ Трайчо...
Тъкмо въ четири часътъ, споредъ програмата, издадена отъ Комитета, пристигна Н.В. Прѣосвещенство Митрополитъ Климентъ, окрѫженъ отъ Софиския клиръ Процесията скоро се нагласи и отъ тукъ потегли. Една верига вѣнци въ два реда, носени отъ въстанницитѣ: на Начевата, Сарафовата, Бозуковата, Кръстевата и Стоянъ Поповата чети и др., прѣдвождаше процесията. Слѣдъ тѣхъ вървеха знамената обвити въ трауръ на еснафитѣ: хлѣбарски, бакалски, касапски, зидарски-дърводѣлски, шивачески, тенекиджиски, файтонджиоски, и студенческото знаме. Катафалката бѣше заобиколена отъ четиритѣ краища съ знамената на горѣспоменатитѣ 5 въстанически чети, на чело съ знаменосцитѣ въ униформата си.
Подиръ тѣхъ вървѣха члѣноветѣ на Комитета и слѣдъ тѣхъ едно множество, което надминуваше 20,000 души. Нагласено бѣше въ колата да стои мъртвото тѣло, пъ неговитѣ стари познати на рѫцѣ носиха го дълго. Такава не бивала многолюдна процесия потегли по улицитѣ: Ломска, Пиротска, Булевардъ Фердинандъ, Алабинска, Василъ Левски, Цариградска, Александровски площадъ, Търговска, Булевардъ Дондуковъ и стигнаха на 6 часътъ въ катедралната черква "Св. Кралъ"..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Коста С. Шахов - общественик, журналист, деец на ММКД и ВМОК. Роден на 14 април 1862 г. в гр. Охрид. Завършва право в Софийския университет и работи в Русенския окръжен съвет и Русенското околийско управление, а по-късно в Апелативния съд в Русе. Коста Шахов е сред основателите на Младата македонска книжовна дружина, автор на нейния Устав и Правилник и активен сътрудник на списанието „Лоза“. Издава вестниците „Македония“ (1888-1912 с прекъсвания), „Странник“, „Глас македонски“ (1893-1898), „Борба за свободата на Македония и Одринско“, „Борба“ (1905) и други. Сред основателите е на Македонския комитет (по-късно ВМОК) през 1894 г. в София. Умира на 15 август 1917 г. в София.


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 995 пъти.