Писма, дописки и стихотворения от братята Димитър и Константин Миладинови.

"Во прочутиотъ градъ Охридъ не остана нищо отъ великолепие и отъ стародревности, само светите мощи отъ святаго Климента, и тие безъ светата кара, коя ти у Беръ гърци я украдоха и я държатъ денеска во обитель отъ святаго Iоана Продрома, единъ два кодика отъ архиепископитѣ първи иустинянски, и комирътъ отъ святаго Климента, древенъ и само на главата стоитъ златоткаено и бисеръ, и гробътъ му се кажватъ на една скършена плоча въ манастиръ църква митрополитска налево влегвеещи во нартика и обителотъ святаго Наума и гроботъ му целъ не гибнатъ и старинни кожи со товари предъ четиридесетъ години жертва на волкана се дадоха и се изгориха отъ... како и предъ време и на златовърха обителе прилепски въ фурни ги изгориха! Но найхарното, найхубавото, найчесното ни остана - кърфта цела българска блага!
Въ света окружия Охридска нематъ ниедна фамилия гръцка освенъ три-четири села влашки, а свите други су чисто болгарско племе.
Една прища се сборватъ "къде текла реката, пакъ ке течитъ"...."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Братя Миладинови са изтъкнати възрожденци, просветители и фолклористи.
За повече информация тук

---