Две рецензии от професор Милетич.

"Досега бе известно, че в говора на Солунските села Висока, Зарово и Сухо (в тъй нареченото „Богданско", Лагадинска околия) има упазени важни старобългарски фонетични архаизми: прями останки от двете носовки, гласната ъi и гл. е, произнасяна като а, и съгласните съчетания жд, шт, дз (s). Тия старински черти, съставяващи най-важната характеристика на езика на Св. Кирила и Методия, възбудиха в свое време особен интерес в славистическите кръгове и поради обстоятелството, че трите села се намират тъкмо в област, гдето ще да е била родината на старобългарския Кирилометодиевски говор. Така, вземайки в съображение главните фонетични отлики на последния, Ягич изказа мнение, според мене основателно, че той се е намирал негде между Солун и Цариград (вж. V. Jagic. Entstehungsgeschichte der kirchenslavischen Sprache, 1913 г., стр. 272—273). В свръзка и с тоя въпрос е от немалко значение и едно ново откритие, което дължим на проф. Йорд. Иванов, а именно, че в говора на селата Висока и Сухо при известни ограничителни условия и ден днешен се чува в края на думите старобългарската тъмна гласна ъ, която в това си положение по един общ на всички други български говори, както и във всичките славянски езици изобщо, фонетичен закон напълно е изчезнала."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.
За повече информация за автора тук

---