Спомените на Георги Баждаров за Гоце Делчев.

"...Едно предателство ме прогони много рано от Македония...през май 1901 г. избегах при районната чета на Дедо Илия Кърчовалията и след като престоях в нея две недели заедно със Стою Хаджиев, който бегаше поради същото предателство и който пръв ме предупреди за последното, потеглихме за България. Подир продължително нощно пътуване по "канал" от село до село минахме през Доспат планина, стигнахме в Батак и оттам в София. Посетихме Гоце Делчев. Той квартируваше в историческия хотел Батемберг...
След това от време на време виждах Делчева по улиците, винаги бързащ, облечен в един изтъркан жакет и с една черна мека шапка кривната малко настрани. Кой чужденец, що би го видел, би могъл да помисли, че този е човека, който държи нишките на революционната мрежа в Турска и е началник на нейните въоръжени сили, наскоро формираните районни чети...
...1903 година през един февруарски ден куриер от с. Кара-Кьой донесе писмо, с което четата ни се викаше там за среща с Гоце Делчев, който току що пристигнал. С два нощни прехода ние стигнахме в поменатото село. Преди нас беха вече дошли Атанас Тешовалията, Иван Даскала и Яне Сандански със своите чети. Не бех виждал Делчева в комитски каяфет, описан тъй хубаво от Яворов във биографията на Гоце. Разцелувахме се, наседахме край примитивното огнище и започнахме разговори, които по едно време избиха в теоритичен спор по една анархистична брошура. Гоце полуоблегнат слушаше и от време на време се усмихваше. След неколко дневно престояване в Кара-Кйой, гдето бехме разквартирувани в 5-6 къщи, заминахме - всички чети - в нашия район и се установихме в карстовата пещера Капе, десетина километра северно от Крушово. Тук Гоце биде обхванат от стомашните си болки, и наведен над импровизираното огнище в средата на пещерата понекога цели нощи прекарваше в бдение...Всички чети от Пиринския революционен окръг, с изключение на Разложката, чийто район бе много отдалечен, прекараха в Капе около две седмици, като изядохме неколко турски вола и изпихме неколко меха вино, подарено ни от с. Крушово, което се гордееше, че паднал дел на землището му да стане един вид главна квартира на революционните кадри в окръга...
Преди разделата Гоце нареди четите като на военен преглед и застана пред тех с преметната пушка през рамо и с ръце хванати отзад. Говори ни..."С личния си пример на юначество и безстрашие ще закрепите тази вера и ще подготвите други да ви последват. Доброволно сме се нагърбили с този кръст, никой не е принуждаван да го носи. Обрекли сме се на смърт. Който чувствува тежък кръста, боязън от смъртта и жали своя живот, неговото место не е тук: той нека заяви още сега, докато е време, и ще го пратим да си отиде.
Общо мълчание. Никой се не обажда. Значи нема малодушие...
Другите чети заминаха по районите си. Нашата и тази, която Гоце беше довел със себе, прекарахме неколко дни в Кърчовско...Една вечер доведоха двама души за "покръщаване". Гоце им говори и го видех като агитатор.
Седнал до огнището, кръстосал нозе, държащ машата в ръката си, той започна разговор с непосветените. Разпита ги за това, за онова, та да изгони от душите им всеки страх и следователно да разбират, какво ще им се приказва. Съсредочен, подигащ от време на време изкрящи очи към двамата селяни и бъркащ по некога пепелта с машата, Делчев излагаше неволите на раята с тон и чувство, секаш ги преживеваше. Подире той доказваше, че това нема да бъде така, щом всички страждущи пожелаят да премахнат робството и действуват солидарно. Един за всички, всички за един и над изстрадалата земя ще изгрее слънцето на свободата, народа нема да робува на султани и паши. Речта му вървеше плавно, естествено секаш с участието на всички присъствующи се решаваше големия въпрос за освобождението. Селяните разбираха всичко и на края дадоха клетвата, озарени от блесъка на големия идеал...Самостойната мисъл и поръченията на комитета подир това, придружени с рискове, правеха от роба човек..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Серското село Горно Броди Георги Димков Баждаров (1881-1929, Варна) е революционер, учител и журналист, деец на ВМОРО и ВМРО, един от основателите на Македонския научен институт. Учи в Солунска българска мъжка гимназия и в Битолската българска класическа гимназия. Още като ученик е сред основавателите на ученически революционен кръжок на Българското тайно революционно братство. Участва в Илинденско-Преображенското въстание, а по-късно е сред основателите на Съюза на българските конституционни клубове и на Съюза на българските учители в Отоманската империя. Редактира редица вестници и списания, издава книги за Македония и ВМОРО.
За повече информация за автора тук

---