През 1916 година в свободна Македония се празнува хилядагодишнината на Св. Климент и 13 годишнината на Илинденското възстание . По родните си освободени места са редица македонски дейци – Тодор Александров , проф. Йордан Иванов , проф. Никола Милев и проф. Любомир Милетич се отправят на поклонение в манастира Св. Наум . Спомените за това пътуване професор Милетич публикува във вестник "Обзор" през 1935 г.

"„Денът на Македония“ и тази година ни навива особено тъжни размишления. Стогият лик на Тодора Александров все е пред мене и се мъча да отгатна, какво би казал той на всичко туй, що стана и още става тук у нас и то в името на „сближението“. Сигурен съм поне, че Тодор, ако и крайно огорчен, немаше да хвърли камък върху българщината. Зер, той бе истински македонец — по-българин от самите немакедонски българи. Сигурно той щеше да одобри и стоически понесените жертви и унижения, тъкмо защото и по този начин, ако и лишен пъть, требваше да се покаже на цел свет дълбоко заседналото в душата на македонските българи родолюбие, което не позволява да се даде на света очакваното зрелище — да се бият братя с братя. Това нравствено свърхусилие според мене е венецът на великите дела, станали исторически на македонските големи и малки родолюбци. Ако беше Тодор още жив, мисля си, негли немаше и да може работите да дойдат до там, щото по този начин да се доказва, на пук на враговете ни, колко македонците са единодушни като българи и колко са обществено дисциплинирани. Вероятно ми се чини, че Тодор щеше много да спомогне на България с мъдрите си съвети и спасителни инициативи. Наистина, той не бе свършил високи училища, но със своя гениялен ум — при тая липса на много умни хора у нас, — и със своята железна воля и кристалната си честност, можеше да даде на България търсения народен водач.
Но нека изоставя тук мечтания от тоя род, а да кажа нещо от спомените си за Александрова, който дълбоко се възхищаваше от всичко ценно, що са дали българите в своята многовековна културна история, начело с великото дело на българските първоучители и техните първи последователи. Меркат ми се живи спомени от едно посещение на Охрид и старобългарския манастир Св. Наум на Охридското езеро заедно с Александрова и мнозина други, между които беше и незабравимият покоен проф. Никола Милев...
(...)
И при случай на гостуването ни в св. Наум можах да упозная Тодора като тънък ценител и обожател на българското културно минало, особено на славните дела на македонобългарските първоучители, на старо-българските писмени и ръкотворни паметници, на подвизите на македонските народни възродители..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.
За повече информация за автора тук

---