Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Реч от името на Македонската парламентарна група в Народното събрание", публикувано в "Стенографски дневници, 22 ОНС", София, 1 юлий 1927 година
Георги Кулишев от Дойран, Вардарска Македония - "Реч от името на Македонската парламентарна група в Народното събрание", публикувано в "Стенографски дневници, 22 ОНС", София, 1 юлий 1927 година


Увеличи
Описание

"...Нека, обаче, преди всичко забележа изрично, че мислите, които ще се опитам да развия тук, не съставляват едно лично мнение, една лична преценка; те се израз на разбиранията и схващанията на целата македонска парламентарна група. Македонска група в българския Парламент! Самото това име може да се види на мнозина необичайно, странно. Още по-сигурно е, че врагове на България и на Македония ще се опитат -- аз четох вчера, може би мнозина и от вас са чели в гръцкия вестник "Елефтерон Вима" първите инсинуации по този повод - да злоупотребят с тоя факт и да го сочат като знак на раздвоение национално, на един сепаратизъм, както е модно да се казва, между македонци и немакедонци в България.
Но, г-да, защо сме ние тук отделно от всички партии, отделно от всички групи? Ние не съставляваме отделна партия, а сме само отделна парламентарна група. Защо сме с това име? Ние, народните представители от Петричкия окръг, както всички вие, сме дошли тук с любов към България, дошли сме с искрена и дълбока привързаност към българския народ и към неговата свободна държава. Ние сме тук с желанието и твърдата решителност да сътрудничим лоялно в общото дело на българския Парламент, да сътрудничим не на отделна партия против друга партия, но да сътрудничим на една обща цел да сътрудничим на делото на България.
Ако ние заедно с това, все пак се явяваме носители на една голема народна болка, носители на едни по-специални интереси, които - требва да го подчертая - не се противни на българските интереси, а се интереси, които произтичат от правото на всички българи да живеят свободно и щастливо, то е, не защото ние, синове на българското племе, се чувствуваме по-малко привързани към българската държава и към българския народ, а защото една скръбна, една жестока участ тежи и днес върху нашите народни огнища. Спомнете си образа на Македония, спомнете си положението на страната, в която ние сме родени и която ние не искаме да забравим - защото проклятие би покрило нашите имена, ако речем да я забравим за миг - и вие ще разберете защо сме ние тук отделно като парламентарна група, защо, както каза кореспондентът на един световен вестник, самото наше присъствие тук в тази сграда е едно живо доказателство, че македонският въпрос продължава да бъде и днес една открита, широко открита рана...

Г.г. народни представители! Нека призная, че ние, македонците, където и да сме - и тези, които сме в България, и онези, които се вън от България - не сме апостоли на сръбско-българското сближение, на сръбско-българското братство. Не сме ние апостоли и на едно славянско братство. Има други апостоли за това. Ние не можем да бъдем такива - всеки разбира защо. Защото, ако се верни думите на един велик славянин, че "не е славянин онзи, който потиска славяни", как можем ние угнетяваните от славяни, да бъдем апостоли на едно славянско единение? Това би било абсурдно, това би било едно принижение, недостойно за човека. Не сме ние, които ще се вдигнем да проповедваме на свободните българи да бързат да се побратимяват с ония, които там в нашето отечество ни угнетяват и избиват...

Но когато, г-да се манифестира с едно несъществующе сръбско-българско братство, мисли ли се за постоянните, неизменните тенденции на сръбската политика, за този стремеж, неизменен от цел век насам, да се разширява изкуствено сръбската национална територия във вреда на българското национално наследство...Мисли ли се за едно вредно, за едно размекваще влияние, което проповедите неуместни, постоянни, дето седнем, дето станем, за сръбско-българско сближение упражняват върху психологията и върху съпротивителната сила на нашия народ, който претърпе такива тежки поражения? Мисли ли се поне малко и за отгласа на тези манифестации там вътре, където българинът е в страшна борба за самозапазване на своя род и езикъ, против посегателството на същите среди, с които в София биха се прегръщали и целували? И мисли ли се най-после какво би било утрешното положение на днешна свободна България - тази България, която пазим всички като зеницата на очите си - какво ще бъде нейното положение, нейното спокойствие и нейното развитие, ако сръбската политика би успела да осъществи своя краен блен за Македония, сир. да обърне Македония в едно ново Моравско? Ето същността на сръбско-българското сближение. Този въпрос не е македонският въпрос, той е въпрос на българската политика, както македонският въпрос не е въпрос на сръбско-българските отношения. Македонският въпрос не е в София, той е в Скопие, Битоля, Солун; той е в отношенията между македонското население и държавите, които владеят днес Македония..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Георги Кулишев Гугов (1885 - 1974, София) е виден български общественик, революционер, журналист, политик и юрист от град Дойран. Редактор e на вестник "Слово" (1925-1926), "Македония" (1926-1928 ) и "Вардар" (1929-1930). Член e на Македонската парламентарна група в XXII ОНС, член-учредител на Македонския научен институт. По-късно става близък до кръга "Звено" и след Деветосептемврийския преврат е главен секретар на Министерския съвет (1945-1946), министър на външните работи (1946 г.) и член на НС на ОФ. Многократно е народен представител, подпредседател на президиума на Народното Събрание (1954-1971).
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 1020 пъти.