Бележки за Васил Левски от Трайко Китанчев, написани по спомени от зографа Цаньо Захариев и други тревненци. Записките са направени във Виена, дел от тех са изпратени в писмо от Трайко Китанчев до Захарий Стоянов.

"Най-много неща и събития от животът на Левский знае Цаньо Захариев, иконописец. Той е бил негов другар и съучастник. После знае поп Кою Витанов, Михаил Икономов и др., които са се срещали с него. Според техните разказвания Левский много пъти е дохождал в Трявна и се е криял там през най-опасните за него времена...
Цаню Захариев разказва така за своето запознавание с Левский:
Цаню с баща си работили в това време в село Ени-кьой (на час от Тулча) иконите на черковата. Това било нещо преди 18 г. (следов. 1866 г.)(?). В един празничен ден те отишли да се разходят до едно ближно село на което името Цаню не помни, да видят да нема некоя работа. Там бивали и друг път та имали добри приятели. В това село имало некой си Хаджи-Васил Карловец отдавна заселен, който държал механа. Като се спрели с баща си на този дюкен, те видели още един гостенин, млад момък - той бил Левский. Той от началото бил мълчелив и подозрителен, но след малко станал много свободен и разговорлив. До вечерта попа на селото ги викал на угощение. Там Левски се показал, че е съвсем безгрижен и захванал да пее. Той пеял много хубаво, та въсхитил много своите слушатели, които обърнали на него големо внимание. Като сега слушам, казва Цаню, неговия чист, ясен и треперлив глас, още сега ми звънчи в учите. Кога пееше други обикновени песни - хубаво ги пееше, ама като захвана една нова за нас, всичките останахме като вкаменени. Не помня тази песня, но хубаво знам, че тя захващаше тъй: "Слушам тръба като звони."...
...Напред като се събирахме на такива мухабети без зевзеклици не минувахме, се ще попеем некоя неприлична песня, или се некой ще искаме некоя мръсна приказка. Но тая вечер след него не смейа никой да запее и разговорът се въртеше за сериозни неща. Без да се сетим сами тая вечер ние приказвахме се за зулумите на турците, къде какви лоши турци имало и пр., а той само ни слушаше и от време на време прекъсваше разговорът ни, за да попее некоя нова още по-хубава и по-народна песня. Стояхме до късно и тогава чак се разотидохме. На заранта пак заедно с него бехме в черкова, гдето той пе неколко време..."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в Ресенско Трайко Цветков Китанчев (1858-1895, София) е български учител, обществен деец, поет, публицист, политик, деец на Демократическата партия, редовен член на Българското книжовно дружество, революционер, пръв председател на Македонския комитет и организатор на Четническата акция в 1895 година.
За повече информация за автора тук
И тук

---