Библиотека Струмски
Издателска дейност

Подкрепете ни



VMRO Lion
Македония >> "Загоричани; Кървава двадесетгодишнина", публикувано във в. "Независима Македония", брой 104, София, 1925 година
Христо Силянов - "Загоричани; Кървава двадесетгодишнина", публикувано във в. "Независима Македония", брой 104, София, 1925 година


Увеличи
Описание

"Преди двадесет години, към края на м. април, името на село Загоричани, придобило внезапно зловещата слава на македонски Батак, гърмеше по всички кътове на българската земя. Македонската емиграция и свободните българи, обладани от едно стихийно чувство на болка и на гнев, се сбираха на митинги и отправяха на разни адреси позиви, проклятия и люти закани...
Една андартска чета бе нападнала Загоричани, подпалила селото и подложила жителите му на сеч...
Деянието бе извършено от чета изпратена от Гърция, в турска територия, против българско село, в едно време, когато в Македония царуваше ерата на Мюрцщегските реформи...То характеризира и андартското движение инспирирано от официална Гърция с негласното одобрение на турската власт, насочено против националния подем и освободителната борба на местните българи.
По нататъшната съдба на това село символизира изобщо съдбата на Македония, тъй чудовищно превратна.

На нашата чета се падна през Балканската война да занесе първа в Загоричане поздрава на България, воюваща по далечни бойни фронтове за свободата на Македония. Ето какво записах аз тогава в своя четнишки дневник:
"Загоричани.
Колко ужаси и кръвнина наумява това име! Картината на опустошението тук е много по-страшна. От 5-600 гиздави къщи, които броеше некога това село опожарено за пръв път през въстанието, само 200 са построени наново. Цели махали са още в развалини...
Без да разменим дума, ние чувствуваме и разбираме неутешимата и неизцерима горест, която развалините и гробниците будят у загориченци.
Андартският войвода Андреас пристигна в Загоричани да ни поздрави. Участник в клането преди седем години, той до сега избегвал да припари в Загоричани. Нашето дохождане му представя, види се, случай за да се примери с живите братя и роднини на изкланите загориченци.
Требваше да задушим чувствата си. Тръгнахме към площада, където Андреас бе наредил в полукръг своите момчета. Щом се явихме той скочи от коня си, прегърна Чакаларова и го целуна в устата. Хитрият гъркоманин извърши това толкова ловко и бързо, че Чакаларов не можа да избегне неприятната целувка. Аз се дръпнах на страна и се отървах само с едно ръкуване.
Едвам сега разбрах, че гръцко-българското помирение и балканският съюз не са в състояние да заглушат в нас спомена за загоричанското клане, нито да смирят възмущението ни от тоя безочлив гъркоманин, който бе избрал тъкмо Загоричани за да се срещне с нас, поставяйки по тоя начин Загориченци в необходимост да му оказват услуги и гостоприемство.
Споделило страшния за Македония финал на Балканската война през 1913 г., днес Загоричани е под властта на държавата, която преди двадесет години го изкла, чрез своите андарти..."


Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Христо Иванов Силянов е български революционер, поет, историк и мемоарист, деец на ВМОРО, като документира дейността й в продължение на дълги години. Роден е в Цариград през 1880 година в семейството на Иван Силянов от Охрид. Учи в Солунската българска мъжка гимназия, Битолската българска гимназия, Софийския университет. Работи като учител в българските училища в Прилеп и Лерин. Участва в Илинденско-Преображенското въстание като заместник-войвода, като в края на въстанието охранява бягащите към България бежанци. През 1905 година е един от инициаторите за образуването на Съюза на българските журналисти в София. По време на Балканските войни е войвода на партизанска чета в Македоно-одринското опълчение на Българската армия. След войните се установява в София, където развива журналистическа и публицистична дейност - сътрудничи на голям брой печатни издания, влиза в Демократическия сговор, става член-учредител на Македонския научен институт в София. Христо Силянов е дългогодишен член на ВМОРО (допълнителен член на Задграничното представителство на ВМОРО) като в множество свои книги описва дейността на организацията и вдигнатото от нея Илинденско-Преображенското въстание.
За повече информация за автора тук


За да прочетете книгата натиснете тук



Видяна 214 пъти.