"Моля г. Ризова, да не откаже да даде на Парламентарната изпитателна комисия сведение за всичко онова, което знае за отношенията ни със Сърбия, Русия и за всичко онова, което предшествувало сключванието на договорите със Сърбия...

Г-да! Всички знаете, че македонския въпрос е бил главния ако не изключителния обект на нашата външна политика от освобождението ни насам. Всички помните, че след нашата война със сърбите през 1885 г. в Македония влезе нов един наш враг - Сърбия. Националната ни идея, когато сърбите навлезоха в Македония, т.е. нашата борба с гърците вървеше успешно, щото за самите гърци не оставаше вече съмнение, че можехме скоро да възтържествуваме в Македония. Влизането на Сърбия в Македония, както казах създаде нов враг много по-опасен, защото принадлежеше на същото племе, на което принадлежехме ние и защото бе поддържан от оная държава - Русия (на първо време и от Австрия), която в Македония се е ползувала с едно големо реноме, каквото се ползуваше до освобождението и в България...
Отначало успехът на сърбската пропаганда беше много слаб, благодарение, главно, на онази приятелска политика, която Стамболов водеше с Турция, и, може би, до известна степен, благодарение на туй, че Русия не беше още почнала да поддържа силно Сърбия, а Австрия почваше вече да я напуска поради тежкото положение, в което беше изпаднал Милан с вътрешната си политика. След 1889 г., когато в Сърбия биде изменена конституцията и крал Милан абдикира, дойдоха на власт радикалите, които имаха всичката поддържка вече на Русия - поддържка, която лесно може да си обясните с обстоятелството, че Русия по отношение към нас тогава, се намираше почти във враждебни отношения. Тогаз именно и започнаха много по-големи усилия от страна на сърбската пропаганда в Македония, за да се настани там нашироко...След падането на Стамболова, както знаете, Русия, възстанови у на своето влияние и оттогаз, собственно, се породи и мисълта (която аз считам, че е внушена - макар да немам непосредствени доказателства затуй - от Русия) за едно споразумение между Сърбия и България. Вие ще си спомните опита, който направи г. Стоилов в 1897 г. за такова едно споразумение. Свиждането в Пирот, макар и да не сполучи напълно на първо време, все пак създаде атмосфера благоприятна за едно споразумение между Сърбия и България. Тази атмосфера се поддържаше от българското правителство много искрено, за доказателство на което ще ви послужи фактът, че идването на Фирмилияна в Скопие като управляющ в 1897 г., не щеше да може да стане без голема борба или голем скандал от страна на нашите българи, ако аз, като търговски агент в Скопие, не бех получил депеша от г. Стоилова, за да употребя всички усилия да се допусне Фирмилиян в Скопие спокойно и без всекакви демонстрации...."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Битоля Димитър Христов Ризов (1862-1918, Берлин) е български революционер, общественик, политик, публицист и дипломат. Работи като екзархийски училищен инспектор на българските училища в Македония, редактор е на вестника на българската Либерална партия "Търновска конституция" и др. Участва в дейността на Българския таен централен революционен комитет в Пловдив и в подготовката и извършването на Съединението на областта Източна Румелия с Княжество България и след това е депутат в Третото велико народно събрание на Княжество България (1886-87). През 1917 г., в Берлин заедно с брат си Никола Ризов издават атласа "Българите в техните исторически, етнографически и политически граници", съдържащ 40 карти и обяснителни текстове на немски, английски, френски и български език.
За повече информация за автора тук

---