Видният ВМОРО революционер Георги Трайчев от град Прилеп за борбата на българския ВМОРО войвода Велко Попадийски и неговите съселяни – „здравите като гранит българи“ от село Попадия, Велешко срещу действащите в региона сръбски чети.

"Бех привършил училищната работа и се прибрах на обед у първенеца Григор Нешев, от гр. Прилеп. Експлоатацията на „Мината" го извиква в селото, дето съумел да спечели хубави парици, отваря колониялен магазин и се задомва за богата селска мома. Магазина му има всичко, що е потребно за едно село и с достойнство може да конкурира на много градски първостепенни магазини. На обед присъствуваше и селския свещеник. Не бехме свършили още обеда, когато съпругата на Григор ни поднесе едно затворено писмо, което току що й било предадено от две жени Владиловчанки. Ето що гласеше писмото:
ЩАБ на сръбските войводи
Гората
16 Март 1907 год.
До селяните и попа в с. Попадия
Чуйте селяни. Изпратили сме ви две писма, с които ви подканяхме да ни отворите път за вашето село. Отговор не сме получили. Недейте слуша българския войвода Велко. Той е кокошкар — само кокошки знае да яде и в дупки да се крие. Яко е юнак, нека излезе на среща ни. Това е трето писмо. Каним ви тази вечер да пратите верни хора да ни посрщнат, инак на прах и пепел ще направим вас и селото ви.
Сръбски войводи: Глигор, Васил Тръбич, Долгач, Бабунски
Писмото бе със сръбски текст.
Гръмнати останаха сътрапезниците ми, но не се убояха. Терора упражняван от групираните сръбски чети, калеше ги в бойкостта. Чрез грозен терор сръбските чети, подпомагани и от турската власт, успеха да завладеят „Азотъ“ и пробиха си път в околните села: Извор, Степанци, Владиловци и Никодин.
Попадийци очакваха нападение на техното село и вземени беха мерки за отбрана. За същата цел и Велко с четата си квартируваше тук. Явихме се при Велко на беседа по тоя въпрос. Реши се по-скоро да напусна аз селото с моята охрана, за да могат свободно да се разквартироват четниците и въоръжените селски момчета и да чакат атаката на съединените сръбски чети. Така ред нощи са прекарали будни и на стража здравите като гранит българи; така те бранеха родната стреха ред години терзани и измъчвани, но не се поддадоха на сръбските изкушения. Селото Попадия издържа до край победите. Сръбските чети не смееха да нападнат туй българско село, храбро защищавано от малката чета на Велко войвода, който, същото лето, геройски загина в неравен бой с турски силни потери в с. Скачинци.
Уви! Орисано било вражески сръбски крак да тъпчи днес тоя мил роден край."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Георги Трайчев Гьоргимайков (1869-1945) е виден български просветен деец, историк, революционер и фотограф; колега на Даме Груев и Пере Тошев в Прилепското българско училище;
За повече информация за автора тук

---