"Миналото лето като преглеждах стари ръкописи касателно историята на нашите павликяни-католици в римската архива на верската пропаганда (на Рiazza d'Espagna), между други намeрих едно длъжко изложение, в което се говори за охридските жители като българи (вж. папката: Scrit. Rifer. nei Congregat. „Bulgaria et Valachia dal 1683 ai 1699“, т. I. стр. 13—19). Изложението е изпратено от охридския католишки архиепископ до кардинала Барберини (Antonio Barberini Albici) и почва тъй: „В града Охрид, в кралство България, под тиранията на турците се намира твърде стара метрополийска черква под название Св. София. От много векове, откак това кралство бе завладено от неверниците, същата черква нема свой Пастир от латински обред. Напротив жителите българи и гърци, схизматици от източно вероизповедание, винаги са си поставяли свой Пастир от гръкоизточен обред, та имат тук и патриарх, незивисим от Цариградския, поради стари привилегии, дадени на тая църква“ и пр."

Източник: Сканирана от оригинален екземпляр

Автор: Роденият в град Щип акад. проф. д-р Любомир Георгиев Милетич (1863-1937, София) е един от най-видните български учени и интелектуалци от края на 19 век и първата половина на 20 век, работил в сферата на езикознанието (и особено диалектологията), етнографията и историята. Сред най-изявените деятели и учредител на създадения в София Македонския научен институт. В негова чест е кръстен нос Милетич в Антарктида.
За повече информация за автора тук

---